— И сега, накъде? — поинтересувах се аз.
Вместо отговор той задвижи следващия панел и зачака да вляза в асансьора. Когато спряхме очаквах отново да се озова в голямата зала, но се оказахме в малка и скромна приемна, стените на която бяха обшити с дъбова ламперия, без мебели и една врата от черен дъб. До нея стоеше висок и мургав арабин, който очевидно ме чакаше, защото лакеят се поклони, върна се обратно в асансьора и ме изостави на съдбата ми. Арабинът ме поздрави по източен маниер, отвори вратата, отново ме поздрави и аз влязох вътре. Часовникът удари полунощ.
— Добре дошли, Джеймс Киркхайм! Вие сте точен до секундата — каза някой. Гласът бе удивително звучен и мелодичен; по качествата си напомняше изпълнение на орган. Говорещият се намираше в центъра на дълга маса, приготвена да посрещне трима души. Всичко това видях преди да срещна очите му; после за известно време загубих способност да виждам каквото и да било. Тези очи, най-живите, които някога бях виждал, притежаваха дълбочината на синия сапфирен цвят. Големи и леко раздалечени те проблясваха, сякаш зад тях непосредствено са крие самият източник на живота. По яркостта си ми напомняха бисери, по твърдостта си — диаманти. Вежди нямаше и очите не мигаха, като очи на птица или на змия!
Доста трудно ми бе да се откъсна от тях и да погледна лицето на което се разполагаха. Главата бе необикновено голяма, с високо и широко чело и съвършено плешива. Черепната кутия бе с поразителна вместимост — поне два пъти повече от средната. Ушите бяха дълги, тесни и подчертано заострени по краищата. Носът тежък, гърбав, а брадичката едра и масивна. Устните, класически източени и неподвижни, доста пълни, наподобяваха гръцка статуя. Цялото това огромно и закръглено лице, мраморно бяло, без нито една бръчица или сгъвка по него, бе лишено от всякакво изражение. Единственото живо място на него бяха очите и те бяха удивително живи, свръхестествено живи, ужасяващо живи!
Тялото или поне това което видях, показваше, че този човек с мощна гръд притежава огромна жизнена сила. При първият му поглед усетих нещо необикновено, нещо като радиация с нечовешка мощ.
— Седнете, Джеймс Киркхайм — отново прозвуча ехтящият глас.
От сянката зад гърба му се появи прислужник и дръпна приготвения за мен стол. Аз се поклоних мълчаливо на необикновения стопанин и мълчаливо седнах на посоченото място.
— Вие сигурно сте гладен, след дългото пътешествие — каза той. — Много мило от ваша страна, Джеймс Киркхайм, че ми оказвате такава чест с посещението си и задоволявате каприза ми.
Погледнах го, но не открих и следа от насмешка.
— Задължен съм ви, сър — вежливо отвърнах аз, — за изключително занимателното пътешествие. Що се отнася до задоволяването на каприза ви, както го нарекохте, какво бих успял да направя, когато вашите пратеници бяха, хм… така убедителни.
— А, да — кимна той. — Доктор Консърдайн умее действително да убеждава. Той скоро ще се присъедини към нас. Пийнете нещо и хапнете.
Прислужникът наля шампанско, аз вдигнах чашата и мълчаливо, но с удоволствие, я загледах. Това бе изделие от планински кристал, така изящна и доколкото можех да съдя — изключително древна, въобще едно безценно съкровище!
— Да, прав сте — забеляза хазяинът, сякаш бях казал мислите си на глас. — Действително е рядкост. Това са чашите на Харун ал Рашид. Когато пия от тях се виждам като халиф в обкръжението на любимите му сътрапезници и безброй прекрасни хурии в двореца в стария Багдад. Цялата разкошна панорама на арабските нощи се разкрива пред мен. Съхранил ги е за душата ми — продължи той замислено, — покойния султан Абдул Хамид. Във всеки случай нему са принадлежали те, преди да ги пожелая.
— Изглежда, сър, вие имате изключителната способност да убеждавате, щом султанът се е съгласил да се раздели с тях — промърморих аз.
— Както забелязахте, Джеймс Киркхайм, моите пратеници са… доста убедителни — подхвърли той с тих глас.
Аз допрях чашата до устните си, отпих съвсем мъничко и не можах да скрия удоволствието си.
— Да — каза необикновеният ми хазяин, — виното е рядко. То е било предназначено изключително за испанския крал Алфонс, но както вече споменах, пратениците ми са… убедителни. Когато пия това вино, моето възхищение от великолепния му вкус, се помрачава само от съчувствието към крал Алфонс и лишенията които търпи.
С удоволствие пийнах отново. После са нахвърлих на великолепния дивеч. Погледът ми се спря на златна ваза, украсена със скъпоценни камъни. Тя бе така прекрасна и изящна, че неволно станах и отидох да я разгледам.