Видях, как се намали напрежението на Картрайт и сянка на облекчение премина по лицето му.
— Ако стъпите на две щастливи и две мои, ще ви дам право на избор, или бърза и лека смърт, или възможността да се присъедините към моите роби кефтиу. Казано с други думи, вие трябва да изберете между незабавното разрушаване на тялото и бавното унищожаване на душата. Това милосърдие проявявам в знак на признателност за истинността на думите ви.
Лицето на Картрайт отново пребледня.
— Стигаме до последната възможност — вие стъпвате на три мои стъпки. В този случай — гласът предизвика треперене, — Картрайт, вие ще умрете. Вие ще умрете от ръцете на Санчала. И не от една смърт, Картрайт. Не, от хиляди смърти. Бавно и мъчително бичът на Санчала ще ви показва посоката към вратата на смъртта. И когато я пожелаете ще ви възвръща към живота. Отново… и отново… докато изпокъсаната ви душа не намери повече сили да се връща в опротивялото и тяло и не прелази през прага и портите не се затворят завинаги след нея! Така реших! Такава е волята ми! На всекиму според съдбата му!
Черният ужас злобно се ухилваше, когато чуваше името си и със заплашителен жест разтърсваше бича от женски коси. Що се отнася до Картрайт, то след ужасната присъда, лицето му пребледня като на смъртник, цигарата падна на пода и цялата изписана смелост изчезна. Консърдайн, който през цялото това време стоеше до него, се дръпна в сянката и го остави сам. Сатаната натисна лоста между двата трона. Чу се леко бръмчене. Седемте отпечатъка на детските крачета засвяткаха, сякаш отново бяха запалени.
— Стъпалата са готови — провъзгласи Сатаната. — Картрайт, изкачвайте се!
Хората в бяло се разшаваха, камшиците им замятаха дълги езици и примките бяха готови да се захванат за работа, ако е необходимо. А горе Черният ужас се наведе напред, отвори с нетърпение уста и от нея потече неприятна лига, а с грубите си нокти зачеса мощната си гръд.
Тишината в храма се сгъсти — сякаш всички бяха забравили да дишат.
Картрайт тръгна бавно напред, като внимателно се вглеждаше в светещите отпечатъци. Сатаната се облегна на трона си, ръцете му се скриха под мантията и огромната глава започна да изглежда като лишена от тяло; плаваше над подиума, както каменната глава на двойника му плаваше над трите норни.
Картрайт мина първият отпечатък без да го докосне и изкачи още две стъпала. После без да се колебае постави крак на втория сияещ отпечатък.
И веднага пламтящият дубликат се появи на бялата половина на кълбото. Разбрах, че Картрайт бе уцелил щастливата следа. Но кълбото се намираше зад него, бе му забранено да се обръща и следователно не знаеше нищо за първата си сполука!
Той погледна Сатаната и затърси следа от досада или триумф, но мраморното лице остана безпристрастно и очите на промениха състоянието си. Нито звук не се донесе от страната на черните седалки.
Картрайт бързо премина още две стъпала и отново не се поколеба да настъпи следващия отпечатък. И отново той се появи на светлата страна на бялото кълбо. Вече два шанса са спечелени. Мина заплахата на хилядите мъчителни смърти. Сега най-много го заплашва или милосърдна смърт или загадъчно робство.
А той продължава нищо да не знае!
Отново погледна Картрайт лицето на мъчителя си, надявайки се, че поне някакъв намек ще покаже какъв е резултата. То продължаваше да е неподвижно, както и преди. Сатаната просто го гледаше, а и чудовището с бича не изразяваше нищо.
Той бавно изкачи още две стъпала. Задълго се спря пред поредната „дяволска“ стъпка — и това време ми се стори така продължително, сякаш изтекоха часове. И ето, че видях устата му да се изкривява и по челото да избиват капчици пот.
Ясно, като казани на глас, можех да прочета мислите му. На какви стъпки бе стъпил? Може би са на Сатаната? И няма ли третата крачка да го отведе направо на ешафода? Или досега е бел само един нещастен опит? Избягнал ли е участта, която му готви Сатаната?
Той не го знаеше!
Тогава мина край отпечатъка и бавно продължи да се изкачва. Дълго стоя пред петата следа. И главата започна да се обръща! Сякаш някаква силна ръка я извърта. Измъченият мозък я заставяше да се извърта в забранената посока… да се извърта… докато види показващото кълбо.
Стон се изтръгна от посивелите устни. Картрайт се хвана за главата с две ръце, задържа я да не се обърне напълно и скочи на петия отпечатък. Спря и задиша, като човек след дълго и тежко бягане. Устата му се разтвори, дишането се измъкваше с хлипане. Косите се измокриха от побилата пот. По лицето се застичаха струйки… Измъчените очи се насочиха към Сатаната.