„Те му показаха пътя към Рая, но той отслабна и те го заведоха право в Ада“.
Консърдайн гледаше следите и на лицето му се изписа онова алчно изражение, което бях виждал на лицата на посетителите на Монте Карло навели глава над рулетката, лица, изпълнени с изгарящата страст към хазарта, свойствено повече на жените, лица, жадно гледащи на въртящото се колело; тези хора виждат не колелото, а златото, което могат да изтръгнат от пълната с мъка съдба. Като тях и Консърдайн виждаше не пламтящите следи, а онази омагьосана и привлекателна страна на изпълнените желания, където те могат да отидат.
Мрежата на изкушенията, хвърлена от Сатаната, ги бе хванала!
Е, какво пък, независимо от видяното, тази мрежа бе хванала и мен. Чувствах нетърпението, страстното желание да опитам собствения си късмет. Но по-силно от стремежът да завладея съкровищата, които ми бе обещал, бе желанието да заставя този насмешлив, студен и безжалостен дявол, да ми се подчинява, както той ме бе заставил аз да му се подчинявам.
Консърдайн се откъсна от привлекателното зрелище и се обърна към мен.
— Денят ви бе тежък, Киркхайм — каза той. — Как ще предпочетете, да се приберете направо или ще минете край мен, да пийнем по едно питие?
Поколебах се. Измъчваха ме хиляди въпроси. Но още по-настойчива бе необходимостта да съм сам и да премисля всичко, което видях и чух в това странно място. И освен това, на колко от моите въпроси ще може или ще иска да отговори? По придобития досега опит предполагах, че такива ще бъдат прекалено малко. Но той сам взе решението.
— Най-добре ще бъде да си легнете — продължи той. — Сатаната иска вие да премислите неговото предложение. В края на краищата не ми е позволено… — той се изпусна и побърза да се поправи, — аз няма какво да добавя повече, към това, което той каза.
— Кога ще го видя отново?
— О, не по-рано от обяд. Той — Консърдайн леко трепна — ще бъде зает от сутринта. Може спокойно да се наспите, ако желаете.
— Добре — отвърнах аз, — прибирам се.
Без повече да произнесе нито една дума той ме преведе през амфитеатъра към задната стена на храма. Натисна нещо, ламперията се плъзна настрана и се разкри още един малък асансьор. Като влезе в него Консърдайн погледна назад. Отпечатъците тревожно проблясваха. Пазачите стояха от двете страни на черния трон и ни съпровождаха внимателно със странните си очи.
Консърдайн отново трепна, после въздъхна и затвори вратата на асансьора. Ние се оказахме в дълъг сводест коридор, облицован с мраморни плочи. Не се виждаха никакви врати. Той натисна една от плочите и се показа следващият асансьор. Спря се и аз се оказах в стаята, където се бях преобличал във вечерния костюм.
На кревата бе приготвена пижама, в креслото — хавлия, под него — домашни чехли. На масата бяха подредени гарафи с уиски, ром и коняк, сода, чаша с лед, плодове и сладки, няколко кутии с любимите ми пури и на всичкото това изобилие — моят изчезнал портфейл.
Веднага го отворих. нищо не беше пипано — визитните ми картички, писмата, парите се намираха вътре. Без да чакам покана налях на себе си и предложих на Консърдайн да се присъедини към мен.
— Да пием за щастливите стъпки — вдигна той чашата си. — Нека ви провърви в избора!
— И на вас също — отвърнах аз.
Лицето му трепна, появи се измъчено изражение, той странно ме погледна и едва не остави чашата си.
— Тостът е за вас, а не за мен — каза той накрая и не един дъх я изсуши. После отиде при асансьора и преди да го отвори се спря. — Киркхайм — произнесе бавно. — Спете спокойно и от нищо не се страхувайте. Но се дръжте далеч от стените. Поискате ли нещо, позвънете — той ми посочи копчето на масата, — ще дойде Томас. Повтарям. Не се опитвайте да отворите тези панели. На ваше място веднага си бих легнал и за нищо няма да мисля до събуждането си. Между другото, да се нуждаете от сънотворно? Аз наистина съм лекар — увери ме той и се усмихна.
— Благодаря — отвърнах аз. — Ще заспя и така.
— Лека нощ — пожела ми той и панелът се затвори след него.
Налях си още едно питие и започнах да се събличам. Не ми се спеше. Бях прекалено възбуден да затворя очи. Независимо от предупреждението на Консърдайн внимателно огледах стените на спалнята и банята, като ги опипах на различни места. Те ми се сториха здрави, плътни, от яко дърво, наподобяващо мрамор и полирано прекрасно. Както си и мислех, нямаше нито прозорци, нито врати. Стаята ми всъщност си бе просто една разкошна килия. Една след друга изключих всички лампи, легнах в постелята и тогава загасих и последната, която се намираше на масичката до мен.