Всеки друг на мое място би загубил куража си, но не напразно ме наричаха Царя на Котките. Скочих. Приземих се наистина като котка. И се плъзнах между дърветата. Приближих голямата къща.
Наоколо се въртеше истинско гъмжило от странен народ. После повечето светлини угаснаха. Изкачих се към мястото, което си бях набелязал и се оказах в голяма стая. И каква плячка имаше в нея! Главата ми се завъртя. Взех няколко неща и тогава забелязах нещо наистина странно — тази стая нямаше нито една врата. „Как ли влизат тук, да ги вземат дяволите?“ — запитах се сам себе си. И тогава се обърнах към прозореца, през който бях влязъл.
Боже Господи! Капитане, аз едва не изскочих от дрехите си! Прозорците ги нямаше! Бяха изчезнали. Навсякъде се виждаше плътна стена!
Изведнъж стана светло и от стената изскочиха десетина юначаги с въжета в ръце и един огромен човек след тях. Аз се сгуших, когато ме погледна. Изплаших се до смърт! И ако преди малко щях да изхвръкна от дрехите си, сега щях да изпадна от гащите си!
Това бе проклетият тип, Сатаната, разбрахте ли? Той само си седеше и ме пронизваше с поглед. После започна да ми задава въпроси. Капитане, всичко му разказах. Сякаш беше Бог. Той направо ми обърна вътрешностите навън. Както на вас, но къде-къде по-подробно. Той измъкна целият ми живот, като започна от бебешката люлка.
И как само се смееше — ужасно. Но вие вече сте го чул. А в следващият миг седях на масата и отново разказвах това, но сега на доктор Консърдайн. Оттогава съм тук, капитане. Той ме осъди на смърт, сър, и рано или късно, но ще се заеме с мен. Ако други не го изпреварят. Но аз съм му полезен и докато съм такъв, няма да ме докосне. И още казва, че това го развличало. Прекрасно развлечение! Кара ме да застана пред Консърдайн и да разказвам всичко за работата си, за мечтите си, за Меги, о, всичко за нея, сър.
Боже, как само го ненавиждам! Кръвожаден мръсник, кучешки син! Но той ще си получи заслуженото наказание. От мен ще го получи! И от вас, сър!
Гласът на мъничкото човече се усили до опасни височини и ясно се усещаха нотки на истерия. Почувствах под какво напрежение живее. Но освен, че простичкият му разказ ми даваше известна информация, усещах, че трябва да му дам възможността да се разтовари. Аз изглежда бях първият човек, който се бе отнесъл към него със съчувствие след затварянето му на това място. Разбира се, аз тук съм единствения му другар и на него му се струва, че ме е изпратило самото Небе. Дълбоко ме развълнува фактът, че той бе изтичал при мен, веднага щом ме бе познал. И несъмнено рискуваше много.
— Хари, по-тихо! По-тихо! — прошепнах аз и го потупах по ръката. — Ти вече не си сам. Ние двамата, заедно ще намерим начин да се измъкнем.
— Не! — в пълният мрак, можех само да си представя, как си клати главата отчаяно. — Вие не го познавате, сър. Няма да успеем да се измъкнем, сър. Той няма да ни предостави време. Не. Жив оттук няма да се измъкна.
— Как разбра, къде съм? И как ме намери?
— Минах през стените — отвърна той. — В тази сграда няма нито една стълба или честна врата. Нищо, освен проходи в стените, движещи се ламперии и асансьори. С тях е наблъскано като семе в тиква. Само Сатаната знае всички комбинации. Консърдайн, дясната му ръка, също знае много, но аз знам повече от него. Трябва да знам. Тук съм две години. И досега не съм напускал това проклето място. Той ме предупреди. Ако се опитам да изляза, ще ме убие. Пълзях, пълзях, пълзях наоколо като плъх и при всяка възможност минавах през проходите. Те са така много и трябва да се наглеждат. Не зная всичко, но и това не е малко. През цялото време вървях след вас и Консърдайн.
— Но кой е Сатаната? — запитах аз. — Искам да кажа, откъде е? Нали не е от Ада?
— Май е мелез между руснак и китаец. Но поне китайското е сигурно. Не знам откъде се е появил. Не посмях да питам. Чух само, че е купил това място преди десет години. Хората, които събориха старата къща и издигнаха този, замък бяха китайци.
— Но ти сам, Хари, не си в състояние да наглеждаш този огромен дом — съобразих да попитам аз. — И Сатаната едва ли ти е поверил грижата за всичките си проходи.
— Той ми позволява да използвам робите му кефтиу.
— Вече на два пъти чувам тази дума. Какво представляват те?
— Те ли? — в гласът му усетих страх и отвращение. — От тях ми се разтреперват краката, сър. Той го упоява с кефтиу. Опиумът, кокаинът, хашишът, ряпа да ядат пред този наркотик. Дава на всеки особен рай докато не се събуди. Убийството е най-малкото на което са съгласни, та да си получат необходимата им доза. Момчетата в нощни пижами, които стояха край стълбата са от тяхната команда. Слушали ли сте за Планинския старец, който изпраща убийците си? Един приятел ми разказа за него по време на войната. Сатаната върши същото. Изпиеш го веднъж и повече не можеш без него. Той ги заставя да вярват, че когато ги убият за него, той ще ги изпрати на такова място, където ще ги очаква вечно щастие. Веществото им го дава само за определено време. Те са готови за Сатаната да извършат всичко. Всичко!