Погледнах го объркано. Ако смята това за леко, то тогава какво ще бъде трудното?
— Струва ми се, Сатана — реших да рискувам, — че вие едва ли сте избирали друг предмет, който да е така трудно да се придобие с помощта на каквото и да било… убеждение. Огърлицата се пази ден и нощ. Намира се в закрита витрина, в центъра на не особено голяма стая, при това забележете, в най-виждащата и се част и под непрекъснато наблюдение…
— Трябва да я получа — прекъсна ме той. — Вие трябва да я вземете за мен. Отговарям и на втория ви въпрос. Как? Като се подчинявате до минута или до секунда, без никакви отклонения от моите инструкции, които ще ви дам. Вземете молив, записвайте времето на всеки епизод и запомнете всичко без ни най-малкото отклонение.
Той почака да изпълня първата част на заповедта му.
— Вие ще тръгнете от тук — заговори той, — утре сутринта в 10:30 часа. Ще се движите така, че да излезете от колата пред музея точно в един следобед. Ще облечете костюма, който ще ви даде лакея. Той ще ви избере палто, шапка и останалите части на дрехите. Както го изискват правилата, вие трябва да оставите палтото на гардероб.
И веднага трябва да отидете при нефритите, тази ще бъде причината за посещението ви. Можете да говорите с когото си искате, колкото повече, толкова по-добре. Но точно в 1:45 трябва да сте сам и да влезете в северния коридор на египетското крило. Там ще разглеждате колекцията до 2:05, а после точно на секундата ще влезете в стаята с огърлицата. И двата входа се охраняват. Познават ли ви пазачите?
— Не съм сигурен — отвърнах аз. — Възможно е. Но те са слушали за мен.
— Вие ще намерите възможност да се представите на единия пазач в северния коридор — продължи той, — ако не ви познава. Същото ще направите и с един от пазачите в стаята с огърлицата. После ще отидете в един ъгъл на стаята, не е толкова важно в коя именно, и ще разглеждате витрината, която се окаже пред вас. Целта ви трябва да бъде да се държите по-далеч от двамата пазачи, които могат да сметнат за чест да са близо до — той вдигна чашата си, — такъв почетен посетител.
Накрая, Джеймс Киркхайм, точно в 2 и 15 вие ще приближите витрината, ще я отворите с инструментите, които ще ви подадат, слагате украшението във вътрешния си джоб на сакото, затваряте безшумно витрината и си тръгвате.
Аз го изгледах недоверчиво.
— Вие казахте — да си тръгна?
— Да, да си тръгнете — повтори той.
— Вероятно, — с насмешка предположих, — и с двамата пазачи зад гърба си.
— Вие няма да им обръщате никакво внимание.
— Така ли? Но те ще ми обърнат внимание, Сатана!
— Никога повече не ме прекъсвайте — строго ми заповяда той. — Ще постъпите точно както ви казвам. Не им обръщайте никакво внимание. Не се впечатлявайте от това, което става наоколо. Запомнете го, Джеймс Киркхайм. Това е от жизнена необходимост. Вие трябва да направите само едно: в 2:15 да отворите витрината и да влезете в стаята с огърлицата на Сенусерт. Вие нищо друга няма да виждате, да чувате или да вършите освен това. Ще ви трябват две минути да стигнете до гардероба. От там отивате право към изхода. Излизате, обръщате се надясно, навеждате се, завързване обувките си. После се спускате по стъпалата и както преди не обръщате никакво внимание на това, което става около вас. Наблизо ще ви чака синя лимузина и шофьорът ще трие с кърпа десния фар.
Качвате се на колата и давате на човека в нея огърлицата. Времето ще бъде 2:20. В никакъв случай по-късно. С този човек ще прекарате един час. В 3:20 машината ще спре до обелиска на музея. Вие излизате от нея, тръгвате по авенюто и с такси се връщате в Клуба на откривателите.
— Какво, в Клуба на откривателите ли? — помислих си, че е сбъркал.
— Трябва ли да повтарям? — произнесе той. — Казах, в Клуба на откривателите. Вие отивате право при портиера и казвате на дежурния, че имате работа, която изисква абсолютна съсредоточеност. Вие кажете, че не трябва да ви безпокоят нито посетители нито по телефона. Кажете също, че вероятно вестникарските репортери ще се опитат да ви видят. Той трябва да им съобщи, че ще можете да им отделите време в осем часа. Внушете на дежурния, че работата ви е извънредно важна и не бива в никакъв случай да ви безпокоят. Освен това ще го помолите в седем часа да ви изпрати в стаята всички следобедни и вечерни издания на вестниците.
Той млъкна за известно време.
— Стана ли ви ясно всичко?
— Всичко, освен едно, какво трябва да кажа на репортерите — отвърнах аз.
— А това ще узнаете, когато прочетете вестниците — загадъчно отвърна той и като долепи устни до ръба на чашата си, ме погледна изучаващо. После заповяда: — Повторете инструкциите!