„Днес неизвестна жена бе убита в музея на изкуствата Метрополитен пред очите на пазачите и повече от двадесет посетители.
Убиецът й се опитал да се скрие, но преди да изчезне, се спънал, върху него се нахвърлил спътникът на тази жена и го пробол с нож в сърцето.
Вторият убиец, след продължително преследване бил хванат. Когато го завели в кабинета на охраната, с цел да изчакат пристигането на полицията, той паднал. И след няколко секунди умрял, изглежда от действието на светкавична отрова, която успял да пъхне в устата си.
Двете убийства и самоубийството станали близо до египетската зала, където се съхраняват най-ценните съкровища на музея. Някой се е възползвал от суматохата и разбил витрината под която се съхранявала огърлицата на Сенусерт Втори, която той подарил на дъщеря си, една необикновена реликва от миналото и предмет на възхищение на хилядите посетители, и я отвлякъл. Но украшението не било изнесено извън музея. За това попречил известният изследовател мистър Джеймс Киркхайм, който заставил да се затворят вратите на музея, преди някой да напусне сградата.
Обискирането на всички, които се намирали в музея на помогнало да се открие откраднатото съкровище. Изглежда крадецът се е изплашил, като е видял, че не може да избяга и е скрил някъде украшението. Не е ясно искал ли е после да се върне или просто го е захвърлил. Музеят ще бъде затворен, докато не се намери огърлицата, което благодарение на съобразителността на мистър Киркхайм се явява въпрос само на време.
Нито администрацията на музея, нито полицията не свързват станалата трагедия с кражбата. Крадецът се е поддал на внезапното изкушение и се е възползвал от възникналата възможност.“
Какво пък, аз бих могъл нещо да добавя към това. И ако наистина музеят ще бъде затворен, докато намерят огърлицата, то пантите му ще ръждясат. Три живота — ето цената на тази дрънкулка! Продължих да чета с вледенено сърце:
„Около два часа един от пазачите на египетското крило на музея обърнал внимание на жената и двамата мъже, които оживено разговаряли пред експозицията от фигури Ужепти, приличащи на играчки модели от гробниците. Мъжете били по-възрастни и приличали на сирийци. Вниманието на пазача било привлечено от своеобразната бледност на лицата им и необикновената големина на очите им.
— Приличаха и не приличаха на наркомани — разказал той. — Не съм виждал друг път такива прозрачни и болезнено бледи лица. Но се държаха не като наркомани. Разговаряха напълно разумно и бяха добре облечени.
Накрая решил, че са чужденци и се загледал на друга страна. Изминали няколко минути и видял един от мъжете до себе си. разследването показало, че този човек бил съпровождал жената, която влязла заедно с него в музея в 1:30 часа. Гардеробиерът също обърнал внимание на бледите им лица и странните очи. Този мъж се насочил към малката стая, където се намирала витрината с огърлицата на Сенусерт. Но отминал вратата и продължил по коридора, където завил за следващия ъгъл и изчезнал.
Жената разговаряла с втория мъж, който изглежда бил влязъл в музея малко преди другите двама.
Неочаквано пазачът чул вик. Обърнал се и видял как жената се опитва да избяга от ударите с нож, които нанасял мъжът. Уилям Бъртън, пазачът, завикал и се спуснал към тях. В същото време се появили множество посетители, които били привлечени от виковете. Целият епизод заел няколко секунди. Ножът пронизал сърцето на жената.
Убиецът побягнал през тълпата замръзнали от ужас свидетели, като размахвал окървавения нож. Когато минал край стаята с огърлицата от там също заизлизали посетители и с тях и един от пазачите, които се намирали там на пост. Те се дръпнали, като се опитвали да бъдат далеч от ножа. Някои паднали на земята. Настъпила паника, която се опитал да предотврати вторият пазач.
През това време убиецът завил по коридора и се оказал лице в лице със спътника на жената. Той се опитал и него да промуши, но не уцелил и побягнал към оръжейната палата. Вторият го подгонил на свой ред с нож в ръка.
Двамата започнали буйна схватка, паднали, затъркаляли се по покрития с плочки под и всеки се опитвал да убие другия. От всички посоки заприиждали пазачи и посетители. Полесражението се превърнало в ад.
Преследвачът надделял. Ръката му се вдигнала. Другият извикал. В сърцето му се забил нож!
Убиецът скочил и се хвърлил да бяга, където му видят очите. Започнали да го преследват. Той свърнал в египетския коридор. Там го настигнали в ъгъла и свалили на пода. Бил избит до безсъзнание. Когато го отнесли в кабинета на охраната, тялото му изведнъж се дръпнало, отпуснало и натежало. Сложили го на земята.