На челото на Консърдайн вените се издуха и пистолетът затрепери в ръката му. Лицето му пламна е ледената ярост отстъпи мястото си на горещия гняв. Едва ли бе станал по-малко опасен, но Ева го познаваше по-добре и инстинктът и подсказваше, какво да прави.
— Така значи — почти изхърка Консърдайн. — Искате да ме направите на глупак, а! Не обичам това! Не обичам да ме лъжат. Отдавна ли се познавате?
— Ние никога преди това не сме се виждали — каза Ева.
— А защо тогава сте го повикали?
— Искам да се махна от Сатаната. — спокойно отвърна Ева. — Нещо друго да те интересува?
Той я гледаше с пламнали очи.
— И защо мислите, че той ще ви помогне?
— Защото го обичам! — тихо каза Ева. — И той ме обича!
Докторът ни изгледа с интерес. После гневът му се разсея и очите смекчиха.
— Боже Господи! — възкликна той. — Та вие сте същински младенци!
Ева му подаде ръката си. Той я взе и леко потупа. Огледа ни внимателно, сякаш сме за него нов и удивителен предмет. Включи всички лампи освен онази затъмнената до леглото на Ева, отиде до прозореца и погледна зад завесите. И едва тогава се върна при нас.
— Нека обсъдим това — предложи той. — Простете ми, Баркър, наистина едва не ви удуших. Простете ми Киркхайм, че ви блъснах така силно. Простете ми, че изглежда не съм ви дооценил както трябва. Радвам се, че е така. Ева, не съм мислил да ви шпионирам. Размишлявах за вас. Помислих, че още не сте заспала. И че един разговор, аз мога да съм ви баща, ще ви помогне. Нужно ми бе… нещо да ви кажа. Няколко минути се колебах. Казах си, ще отместя панела и ще погледна дали спите. Когато се реших да постъпя така, проходът се отвори и аз чух вика на Баркър. Това е всичко.
Аз му протегнах ръка. Баркър се усмихна сърдечно и козирува.
— Не е ли най-добре, аз да си вървя, сър? — предложи той.
— Още не — каза Консърдайн. — Киркхайм, отдавна ли познавате Баркър?
— Той ми спаси живота, да, спаси го — намеси се в разговора Хари. — Измъкна ме от истински ад. И понеже си казваме истината, доктор Консърдайн, ще ви кажа, че съм готов да направя същото за него и младата лейди.
Аз накъсо описах запознанството си с Баркър. Докторът одобрително кимна.
— Преди всичко — каза той, — да се изяснят позициите ни, искам да се изкажа и аз. Слуга съм на Сатаната и съм свързан с клетва. Дадох я с открити очи, като напълно съзнавах, какво върша. За разлика от вас, аз дойдох при него напълно доброволно. Разбирам, че клетвата ви, Киркхайм, е дадена под натиск и затова сте свободен в действията си, докато аз не съм. Нито ще наруша тази клетва, нито ще престъпя думата си. Освен това съм уверен, че направя ли го, няма да живея дълго. А аз съм привързан по глупав начин към живота. Разбира се, бих могъл да лиша Сатаната от удоволствието да наблюдава моите мъчение, но аз не вярвам в съществуването на живот след смъртта и затова намирам, че животът понякога е доста интересен. Продължавам нататък, аз имам определени жизнени стандарти, апетити, желания и пристрастия, които моята връзка със Сатаната ми помага да ги удовлетворявам. И освен това аз си бях престъпник, когато дойдох при него. Аз още съм престъпник, но без защитата му, щях да бъда преследван престъпник. Разбирате, нали, каква е моята клетва. Затова мисля, че правилно ще ме разберете, когато ви обещая и предложа чисто негативна помощ. Ще ви предупреждавам за капаните, че да им се изплъзвате навреме, ще си затварям очите и ушите за всичко на което бъда свидетел. Например, на днешното произшествие.
— Това е всичко, което можем да ви помолим, сър — отвърнах аз на тази реч. — И да си призная, това е повече отколкото можехме да се надяваме.
— Сега ще ви кажа нещо, Киркхайм — продължи докторът. — Мисля, че имате малко шансове да победите Сатаната. Смятам, че избраният път ще ви закара в гроба. Казвам ви го, защото познавам храбростта ви и съм длъжен да изложа мислите си. Казвам го и на вас Ева, защото и вие сте смела. И разсъдете, дете мое, ще позволите ли на любимия си да поеме този път, който почти неминуемо ще го насочи към смъртта или… ще направите нещо друго.
Погледнах Ева в лицето. Устата и трепереше и в очите и проблясваше мъка.
— Какво… какво друго да направя, доктор Консърдайн? — прошепна тя.
— Да станете вероятно мисис Сатана! — отвърнах вместо нея. — Докато съм жив няма да го допусна!
— С това и аз съм съгласен — спокойно каза докторът. — Но не това имах пред вид… — той се поколеба, хвърли бърз поглед към Хари и смени темата, казано по-точно върна се към предишната. — Разберете ме правилно, аз искам да спечелите, Киркхайм, във всичко, което не нарушава клетвата ми и не заплашва привичката ми да оставам жив. Дори ще ви помогна или поне няма да ви преча. Но разберете, аз съм слуга на Сатаната. Ако той ми заповяда да ви хвана, аз ще ви хвана. Заповяда ли да ви убия — ще ви убия!