— Умре ли Джим и аз ще умра. Убиете ли го, вие ще убиете и мен — спокойно каза Ева. Тя казваше истината. Той го разбра и потрепера.
— Въпреки това, дете мое, аз ще го направя.
Аз знаех, че казва истината и Ева също го знаеше.
— Вие… вие започнахте… вие искахте да кажете за друг път… — започна тя но се спря.
— Не искам от вас, Киркхайм, да ме посвещавате в плановете си — побърза да се намеси докторът. — Само едно, искате ли да го убиете?
Поколебах се, въпросът бе опасен. В края на краищата Консърдайн сам ме бе предупредил, че не мога да му се доверявам напълно. Всъщност, какви са границите на неговата клетва?
— Аха, значи включвате и това — така изтълкува мълчанието ми. — Единствено това не бива да правите. Единственото, което е невъзможно. Може би, смятате, че ако останете насаме с него, ще успеете да го убиете? Киркхайм, казвам ви го ясно, Сатаната никога не остава сам. Винаги има скрита охрана — било в стените, било в скривалища. Те ще ви застрелят преди да дръпнете спусъка. Освен това Сатаната мисли необикновено бързо. Той ще долови мисълта ви, преди тя да започне да се претворява в действие. Той притежава нечовешка жизненост. Дори да успеете да изстреляте един или дори два куршума, те няма да го убият. Но най-важното е, че вие никога няма да достигнете до тази възможност.
Консърдайн явно не знаеше всичко — това бе ясно. Ако се разшири цепнатината в робската зала и през нея се провре дулото на пушка, не бих се обзаложил за живота на Сатаната. Разбира се, при предположението, че той е… в основата си човек.
— Продължавам — той сякаш ми прочете мислите, — да предположим, че го убиете. Спасението ви още не се вижда. Най-добре ще бъде веднага да ви убият. На земята няма такова място, където да си скриете от неговите хора. Защото Сатаната не управлява единствено със страх. О, не съвсем със страх. Както ви казвах, той добре плаща на слугите си. Продължението на службата означава благополучие, разкош, власт, безопасност, въобще голяма част от това, за което другите хора се борят и сражават. Сатаната си има и светла страна освен тъмната. И хората му се разпръснати по земята. Доста от тях заемат такова положение в обществото, за което дори не сънуваме. нали е така, Ева?
— Така е — съгласи се Ева и в очите и се промъкна безпокойство.
— Тронът на Сатаната не се крепи само на превитите гърбове на робите — продължи той. — Както навсякъде и винаги има принцове и легиони. Та, аз не вярвам, че ще успеете да го убиете. Дори ако се опитате и не постигнете целта си, ще ви налети страшна смърт. И Ева няма да бъде спасена. Убиете ли го и сам ще загинете. В такъв случай Ева ще се избави от него. Но съгласна ли е тя да си получи свободата на такава цена?
— Не! Не! — възкликна тя и застана пред мен, като разпери ръце. По лицето и се изписа отчаяние.
— Консърдайн — рязко попитах аз, — защо Сатаната крие ръцете си под мантията, когато някой се качва по стълбата?
— Какво? — той ме погледна втренчено. — какво имаш предвид?
— Три пъти го видях да седи на черния трон — поясних аз. — Два пъти с Картрайт и един път с мен. Той натиска лоста и си прибира ръцете под мантията. Какво прави там с тях, Консърдайн?
— Вие искате да кажете, че стъпалата са нещо като мошеничество? Ама че глупост, Киркхайм! — предположението ми изглежда го позабавлява, но аз забелязах, как силните му ръце се стегнаха.
— Нищо особено не искам да кажа — отвърнах аз. — Просто… размишлявам. Вие сигурно не веднъж сте виждали да се изкачват по стъпалата. Но поне веднъж ръцете на Сатаната да са били вън от мантията? Може ли да си спомните такъв случай, Консърдайн?
Той замълча. Представих си, как се опитва да си спомни всички онези, които святкащите отпечатъци мамеха. Лицето му пребледня.
— Не мога да кажа — проговори той накрая. — Не съм обръщал внимание. Но ми се струва, че… не съм видял… — той скочи на крака като пружина. — Глупости! дори и да е така… е, нищо не означава!
Бях стрелял напосоки. Е, не беше съвсем така. Казах една неясна мисъл, едно подозрение, което възникна, докато чаках Баркър.
— Не ли? Ха, та значи, вие смятате, че Сатаната, с неговата любов към детайлите, с пресмятането на всяка възможност, ще даде на случая да го управлява? Досега някой да е спечелвал короната и скиптъра?
— Да — този отговор до известна степен ме смути. — За нещастие на съмнението, което вселихте в душата ми, Киркхайм, печелили са. Аз съм със Сатаната осем години. И през това време три пъти виждах да се изкачват победители.