Това ме разтърси като силен удар право в лицето. За миг млъкнах, но не и Ева.
— И какво стана с тях? — поинтересува се тя.
— Е, — погледна ме с безпокойство той, — един от тях поиска нещо… особено. Той умря след шест месеца.
— Аха — възкликна Ева, — значи той умрял. А другите?
— Една жена загина в самолетна катастрофа между Лондон и Париж. Тя пътуваше към този… когото искаше. Дори Сатаната не можеше да я спаси. Всички бяха изгорели.
— Какво нещастие, нали? — невинно подхвърли Ева. — И двамата са загинали. А какво стана с третият?
— Не знам — почти с гняв отвърна Консърдайн. — Предполагам, че е наред. Той замина за Азия. Искал да получи нещо като малко кралство, където да си прави, каквото си поиска. Сатаната му го даде това кралство.
— Добра равносметка — заразмишлява Ева, — на двама мъртви се пада един изчезнал. Но нима нищо не сте чули за него, доктор Консърдайн? Не можете ми да разберете, какво е станало с него? Може би и той да е умрял, като онези двамата щастливци?
— Както казва Ева, двама не са издържали дълго — намесих се аз, — третият е под подозрение. На мястото на Сатаната, Консърдайн, не би ли ви хрумнало да поддържате надеждата в претендентите, показвайки им от време на време, че могат да спечелят голямата награда? Аз бих го направил. И ще подбера такива, които дълго да не преживеят. Или да бъдат яки и здрави до някакъв нещастен случай. Като например самолета, който споменахте преди малко.
— Да го вземат дяволите! — въздъхна Хари. — каква свиня е той! Никак не е трудно да се осъществи. И го е направил, кълна се!
— Та, какво прави Сатаната с ръцете си, докато са под мантията? — потретих въпроса си.
— И какво е станало с последния печеливш? — допълни шепнешком Ева.
Консърдайн трепереше и на челото му изби пот.
— Чуйте ме, Консърдайн — започнах аз, — вие споменахте, че не обичате да ви правят на глупак. И не обичате да ви мамят. Нека допуснем: Сатаната ви премята грандиозно… Какво следва от това?
Аз видях, че той с труд се сдържа и това ме изплаши. Та аз нямах никакви доказателства. И ако докторът реши, че съзнателно го насочвам към… Но аз не го измамвах. Съмненията ми са напълно основателни. Сатаната си криеше ръцете под мантията. И нещастията с печелившите ни ги каза той, а не ние.
— Баркър — обърна се той към Хари. — Вие сте виждали механизма, който по думите на Сатаната избира светещите следи, нали? Така ли е както той казва?
Дребничкият крадец стисна ръце, погледна ги жално, после обърна очи към мен и накрая се спря на Ева. Два-три пъти преглътна с мъка.
— Отговаряй! — заповяда Консърдайн.
— Помогни ми, Господи! Капитане! — обърна се бедничкият към мен. — Никога през живота си не съм искал да излъжа, както сега. Бих казал, че не съм видял нищо или че проклетия му механизъм не ръководи тези проклети следи. Господ да ми е на помощ, мис Демерест виждал съм този механизъм. И той наистина избира отпечатъците, Доктор Консърдайн. Казвам ви, той наистина работи!
Е, какво пък. Теорията ми е разбита на пух и прах. За миг се надявах дребното човече да е по дипломатично. Да каже, например, че не е виждал механизма. Но не можех да му откажа правото да казва истината.
— Всичко е на ред, Хари — весело казах аз. — Ние се стремим към истината. Казаното от тебе решава въпроса, поне така си мисля.
— Исках да излъжа, капитане — той почти се разплака, — но да ме вземат дяволите, не можах.
Неочаквано забелязах, че Консърдайн започна да се държи странно. Но не приличаше на това, че вярата му в Сатаната се е върнала и укрепнала. Той изглеждаше още повече разтревожен.
— Баркър — каза той, — най-добре си идете. Аз ще покажа пътя на капитан Киркхайм до стаята му.
Хари се насочи към една стена и от там жално ни се поклони. Панелът се плъзна безшумно настрани и той изчезна в разкрилия се отвор. Консърдайн се обърна към нас.
— Сега, Ева, ще кажа защо дойдох. Казах, че много съм мислил за вас. И исках да ви спася от Сатаната. Имам предложение. Идеята съм взаимствал от Шекспир. Нали помните как честният свещеник се опита да съедини Ромео и Жулиета и да ги съпроводи после при враждуващите семейства?… Техните сатани в известен смисъл.
— Пила от напитка и заприличала като мъртва — прошепна Ева.
— Точно така — кимна Консърдайн. — Предлагам ви нещо подобно. Моите медицински познания ми дават възможност да направя така, че здравето ви, красотата ви, духът с който така привличате Сатаната, да помръкне за известно време. Ще ви постави в положение, което да прави невъзможни неговите планове спрямо вас, поне в обозримото близко бъдеще. И ще ви държа така, докато не намери достойна замяна за родителските си инстинкти… или не се случи нещо друго.