Разбира се, това крие определен риск, Ева. Очакването може да бъде прекалено дълго… и аз да не мога да ви върна това, което съм ви отнел. Но вие може да предпочетете риска… пред обятията на Сатаната. Исках да ви предложа, сама да вземете решение.
— Искали сте? — Ева сякаш престана да диша. — Ще рискувам. О, докторе, това наистина е някакъв изход!
— Така ли смяташ? — рязко попита той. — Аз вече не мисля така. Ако си спомняте, в оригинала, откъдето взех идеята, планът пропаднал. И то заради Ромео. Не съм пресмятал неговото присъствие. Дори не съм предполагал съществуването му.
— Аз нищо… съвсем нищо не разбирам — обърка се Ева.
— Дете мое — каза той ласкаво и я хвана за ръце, — вие искате ли да се откажете от любимия? Никога да не го виждате, никога да не разговаряте с него, никога да не си пишете? Не с дни или седмици, дори месеци, а дълги години? Ще трябва да убиете любовта си към него и да живеете с едните спомени!
— Не — отвърна направо Ева и тръсна къдравата си глава.
— Но дори да я убедите, Консърдайн, какво ще правя аз? — това предложение възбуди в мен негодувание и опърничав гняв. — Ще скръстя ръце, ще вперя поглед в небето и ще занареждам: „Да бъде твоята воля“? О, не, не е за мен!
— Аз никого не убеждавам — спокойно отговори докторът. — Само подсказвам единствения възможен изход. Ако постъпя, както предлагам, какво би станало? Ева ще лекувам известно време, така че Сатаната сам да се увери в неуспеха на лекуването. Тогава той ще нареди, да я дадат в някакво болница, където ще я лекуват други доктори. Затова симптомите не бива да бъдат фалшиви. Не съм сам от медицинското братство сред обществото на Сатаната. Тук има достатъчно прекрасни специалисти. А и да ги нямаше, те щяха да се наемат. И ще я лекуват дотогава, докато не се разбере, че болестта й представлява неизбежна слабост на бъдещето потомство. Прости ми, дете мое, но трябва да казвам нещата направо, нямаме време да обикаляме напразно наоколо.
Е, специалистите бих измамил. На времето бях много добър… — той помълча малко и въздъхна тъжно, — е, не е чак толкова важно. Но Сатаната е избрал именно вас, Ева. Лесно няма да се откаже. Ако му бяхте нужна само като жена, би било съвсем лесно. Но вие за него сте нещо повече. Вие трябва да му родите син. Колкото и да ми се доверява, само по моите думи, няма да се откаже от вас. Трябва да се убеди… да изчезнат всички съмнения… и в това се крие опасността… дори смъртта за вас.
Той млъкна и я загледа право в обезпокоените и очи.
— Рискът наистина е прекалено голям — казах аз. — Нека отначало опитам, както си знам, Консърдайн.
— Добре дошли, Ромео — усмихна се той леко. — Ще ви се наложи, Киркхайм. Вие направихте другия начин невъзможен. Вие считате, че животът без Ева е нещо жалко и се си струва…
— Не считам нищо, а знам — отвърнах рязко.
— И вие, Ева, чувствате същото по отношение на Джим?
— Да — тихо отвърна тя. — Но ако трябва… да спася живота му…
— Нищо няма да стане — отвърна Консърдайн. — Познавам много мъже и жени. Каквото и да замислите, Ева, той ще се опита да ви освободи. А и вие няма да седите с покорно скръстени ръце. Рано или късно ще се издадете. Тогава ще трябва да се разделя с глупавата ми привързаност към живота. Това не мога да допусна. Но нека предположим, че избягате? Къде ще се скрият двата нежни заека от гонещите ги хрътки? Кучетата на Сатаната не знаят почивка. Вие винаги ще живеете със страх. Струва ли си цената такъв живот? Възможно е да имате деца? Сигурни ли сте, че Сатаната ще ги пощади? Той умее да си отмъщава. И така, повтарям въпроса си: струва ли си такъв живот?
— Не — отвърнах аз решително, докато Ева поклати глава.
— Какво трябва тогава да правим?! — прошепна тя.
Консърдайн започна да се разхожда из стаята. Той се спря пред мен и аз отново видях настръхналите като въжета вени по слепоочията. Очите му се превърнаха в студена стомана. Той три пъти ме удари в гърдите с юмрук.
— Разберете, какво прави Сатаната с ръцете си под мантията!
Обърна се рязко, като явно не се доверяваше повече на самообладанието си. Ева го гледаше и като мен се удивляваше на силата на обхваналия го гняв.
— Да тръгваме, Киркхайм — той се овладя. И като прекара пръстите си през косите на Ева, ласкаво ги разпръсна. — Истински сукалчета — повтори и се запъти бавно и внимателно към панела.
— До утре вечер — прошепнах на Ева.