Но защо проявява такава покорност?
Дори под дулото на пистолета очаквах от него нещо друго. Стори ми се, че освен смъртоносна заплаха, в погледът му просветва някакво презрение. Може би има скрит коз? Безпокойството ми нарастваше.
— Сега вие гледайте насам. Ще ви покажа, какво правеше тази подла свиня с нас — говореше Баркър.
Аз не отмествах очи от Сатаната и следях непрекъснато, какво прави. Но както знаех, от това нямаше никаква необходимост.
— Той ни обещаваше и това и онова — продължаваше дребният човек с гъгнещия се глас на кокни. — Изпращаше ни в Ада! А сам през цялото време се е смял над нас, смял до смърт. А ние сме били като групичка доверчиви деца. Сега ще ви го покажа. Мис Демерест, слезте, моля ви, долу и после отново се качете.
Видях как Ева се спуска по стъпалата.
— Момент, моля — тя се спря пред стълбата. — Ето, аз седя на трона. Вдигам лоста. Но после натискам на това място седалката. Виждате ли добре? Сега, мис Демерест, изкачвайте се!
Ева се заизкачва, като настъпваше всяка детска стъпка. С крайчеца на окото си гледах бялото кълбо. На него не се появяваше нищо. Нито един символ не се пръкна на нито една от половините му.
Ни гък от присъстващите. Като зашеметени те очакваха продължението.
— Никаква разлика няма къде стъпваш — продължи обясненията си Баркър. — Не се отбелязва. Защо? Когато натискам края на трона, долу, където е механизма, се е издала малка пластинка. В същото време устройството, което сигнализира върху бялото кълбо, е изключено. Когато той е искал, всичко е работело добре и правилно. Механизмът е бил настроен вярно, докато на трона не е имало никой. Но сядайки на проклетата си табуретка, той криейки ръцете си под мантията е направлявал съоръжението. И цяло стадо слонове да премине в тържествен марш по стълбата, кълбото пак не би мигнало, ако той не пожелае.
Залата се разшумя отново. Мъже и жени с проклятия се устремиха напред.
— Стойте! — завиках аз. — Назад! Задръжте ги, Консърдайн!
— Чакайте! — почти зави Баркър. — Чакайте! Това не е всичко, което тази свиня е правила с нас!
Шумът бързо утихна. Погледите отново се насочиха към Баркър. Сега Консърдайн бе непосредствено пред стълбата. И лицето му бе пребледняло още повече. Очите му гледаха Сатаната през кръгове, които изглеждаха като нарисувани. Дишаше така тежко, че разбрах, Хари трябва да побърза, докторът няма да може дълго да се сдържа. А аз не исках да стрелям в него.
Но всичко това занимаваше само част от съзнанието ми. Неочаквано съзрях, че Сатаната се прислушва не към това което става в храма, а към някакви звуци извън него. Той иска с цялата си нечестива воля, да стане нещо. И забелязах огънчето на тържество на мраморното му лице.
— Сега ще ви покажа — продължаваше Баркър. — Тук, на този край се намират седем малки вдлъбнатини. Закрити са с каучук, който е поставен в тях и закрепен. Като разедини контактите на стъпките, той поставя пръсти на тези бутони. Три са съединени така с контактите, че на сигналното кълбо се появяват неговите Символи. Останалите четири предизвикват появата на символи на светлата половина. Когато настъпвате на отпечатък, той натиска нужното му копче. Така че, не вие предизвиквате появата на сигналите! Той е причината!
— Още миг само! — Баркър явно се наслаждаваше. — Сега аз ще седна в креслото и ще ви го демонстрирам. Нека вие се убедите, какви глупаци ни е правил.
— Джим! — Ева ме извика и в гласът и имаше тревога. — Джим! Само преди миг до стената имаше седем роби. Сега са шест. Един е изчезнал!
В същия миг разбрах, какво иска Сатаната. Бях прав, когато усетих в заповедта му към робите нещо повече от простата заповед да не помръдват. Той им бе заповядал, при първа възможност да се измъкнат и да вдигнат тревога.
Насъсквайки ги на непокорната тълпа своите безжалостни дяволи, за които бе истински бог, той само им откриваше вратата към Рая! И възползвайки се от вниманието ни към Сатаната, един от робите му, бе използвал момента. Но отдавна ли бе избягал?
Тези мисли преминаха през главата ми за части от секундата. В същия миг адът, който се бе подготвял отдавна в този храм, се разтвори. Без никакво предупреждение, бързо като нападаща змия, Сатаната удари отдолу. Хвана ме за ръката. Пистолетът ми отлетя настрани и стреля във въздуха. Викът на Ева се смеси с резкия възглас на Баркър.И същевременно видях Консърдайн да се хвърля нагоре по стълбата право към Сатаната. Неочаквано храма се заля в ярка светлина. За кратък миг се оказах в ада, огрян в избухнала мълния. Тези които следваха доктора и които останаха верни на господаря си се бяха вчепкали един в друг.