Баркър се придвижи напред и взе от мен кормилото. Аз се възползувах и веднага прегърнах Ева с две ръце. Далеч напред светеха прозорците на някакъв град. И възбуждаха болезнени спомени. Аз въздъхнах тъжно.
— Всички съкровища загинаха! — простенах при тези думи. — Но защо не ми мина през главата да отнеса със себе си короната или поне скиптъра от златния трон? Имах такава възможност.
— Ха, капитане, ето короната — заяви весело Баркър.
Той се порови в джоба си. Извади короната и я постави на коляното на Ева. Скъпоценностите припламнаха. Ние ги огледахме, после огледахме невъзмутимия Баркър, после отново тях… и не вярвахме на очите си.
— Е, короната малко се е огънала — продължи весело Баркър. — Наложи се да я понатисна, преди да я сложа в джоба си. Взех и скиптъра, но той се изхлузи някъде в суматохата и нямах време да го прибера отново. Впрочем взех и други красиви неща.
Той изсипа две шепи с пръстени, огърлици и необработени бисери на короната. Ние го гледахме без дар слово.
— Ще го разделим поравно, ако вие с мис Ева се съберете заедно — каза Хари. — Надявам се, че са истински.
— Хари! — прошепна Ева и почти спря да диша. После се наведе и го целуна.
Той примига и се обърна към кормилото.
— Това девойче ми напомня за Меги! — прошепна той печално.
Аз усетих нещо кръгло и твърдо в джоба си. Това бе Бомбата на Кобхъм! С леко прескачане на искри под корените на косите ми, я пуснах внимателно във водата. Светлините на брега се приближаваха. Аз събрах скъпоценностите от колената на Ева и ги пъхнах в джоба на Баркър.
После притиснах до себе си Ева и обърнах лицето й срещу моето.
— Съвсем като нас с Меги! — прошепна Хари.
Допрях устните си до нейните. И животът ми се стори така прекрасен!
Но устните на Ева бяха къде-къде по-прекрасни!