Аз видях, как възрастният господин, сякаш не вярвайки на очите си, ме стрелкаше през диоптрите си, и същевременно забелязах, че Консърдайн отвърна на погледа му с многозначително почукване по челото си — и всички видяха това. Грубият смях на негъра изведнъж затихна. Евреите се вцепениха и ме загледаха. Стенографистката си изпусна козметиката. Италианските деца с очарование загледаха куклата. Няколко чифта очи на средна възраст срамежливо се отклониха на страни.
Изведнъж се осъзнах, че стоя и стискам куклата в ръце, сякаш се страхувам, че могат да ми я вземат.
— По дяволите! — изругах и се наканих да я хвърля на пода.
Разбрах, че по-нататъшната съпротива и борба са безсмислени. Играта против мен е с белязани карти отначало до край. Мога само да се предам. И да отида, както казва докторът, там, където иска „грандиозният мозък“, независимо дали искам или не. И то когато му е нужно. което ще рече, веднага!
Какво пък, достатъчно ме разиграваха, ще трябва да си вдигна ръцете, но като седнах обратно, реших и аз да си направя малко развлечение.
Седнах и пъхнах парцалената кукла в горният джоб на палтото си, откъдето остана само главата и да стърчи нелепо. Възрастният джентълмен издаде съчувствуващи звуци и с разбиране кимна на Консърдайн. Едно от заешките хулиганчета подхвърли: „Мръднал“, и момичетата нервно се разхилиха. Негърът неочаквано се изправи и тръгна към съседния вагон. Едно от италианчетата захленчи и започна да сочи куклата: „Дай ми я“.
Аз взех ръцете на девойката в моите.
— Скъпа, Ева — казах аз също така ясно и високо като нея. — Ти знаеш, че избягах заради Уолтър. Той не ми харесва. — прегърнах я през талията. — Уолтър — наведох се над нея към него, — човек, който току-що е излязъл от затвора, където си е излежал заслуженото наказание, не е достоен за моята Ева. Макар и да съм луд, знаеш, че съм прав.
Възрастният джентълмен прекъсна дразнещото хапане на устните си и потрепера. Всички останали във вагона, подобно на него се загледаха в Уолтър. Обзе ме задоволство, като видях как почервенява.
— Доктор Консърдайн — обърнах се към похитителя ми, — като медик вие сте запознат с клеймото, имам предвид признаците на родения престъпник. Погледнете Уолтър. Очите му са така мънички и така близо едно до друго, устата е като откачена от лошите навици, а ушните миди са недоразвити. Ако мен не бива да ме пускат на свобода, то него още повече, нали докторе?
Сега във вагона всички разглеждаха това, което бях посочил и преценяваха думите ми. Това си беше почти истина. Лицето на Уолтър придоби тухленочервен цвят. Консърдайн невъзмутимо ме изгледа.
— Не, Ева — продължих аз. — Той не е достоен за тебе!
И я притиснах до себе си. Това започна да ми харесва — тя бе така красива.
— Ева! — възкликнах аз. — Ние така отдавна не сме се виждали, а ти дори не ме целуна!
Повдигнах брадичката и, погледнах я и… целувката ми съвсем не беше братска. Чух, как Уолтър изруга тихо. Как възприе това доктора не мога да съдя. На мен ми бе все едно — устата на Ева бе така сладка.
Целувах я отново и отново под хохота на хулиганите, хиленето на момичетата и възклицанията на изпадналия в ужас възрастен джентълмен. Лицето на момичето, което почервеня при първата целувка, сега пребледня. Тя не се съпротивляваше, но между целувките чу нейния шепот:
— Ще ми платите за това! О, как само ще ми платите!
Аз се разсмях и я пуснах. Повече не я безпокоих. Ще вървя след доктор Консърдайнър, дори той да не иска, докато тя е с него.
— Хенри — прекъсна мислите ми неговия глас. — Да вървим. Пристигнахме на нашата станция.
Влакът спря на „Четиринадесетото авеню“. Консърдайн стана и с поглед даде сигнал на девойката. Като наведе засрамено очи тя ме хвана за ръка. Дланта й бе ледена. Като продължавах да се смея, аз слязох на перона и тръгнах към улицата. Веднъж се обърнах и сърцето ми се стопли при вида на лицето на Уолтър. Най-малкото това бе туш за тях двамата — в собствената им игра.
Шофьор в дълга ливрея ни чакаше да изхода. Той ме погледна любопитно и поздрави доктора.
— Насам, Киркхайм! — заповяда той кратко и ясно.
И така, отново съм Киркхайм. Какво ли значи това?
Мощната кола ни чакаше до бордюра. Консърдайн ми я посочи. Като продължавах да стискам Ева за ръка, аз седнах и я привлякох към мен. Уолтър се настани на предната седалка, докторът зад него. Шофьорът затръшна вратата. Вътре имаше още един човек в ливрея. Автомобилът се отдели от мястото си.