— Много е хубаво, татко — казвам. — Като в ресторант.
— Благодаря, Лара Джийн. Стана като за снимка. Не мога да повярвам колко красиви и хрупкави изглеждат отгоре. — Той най-сетне отхапва и се мръщи. — На вас солено ли ви е?
— Не съвсем — отвръщам.
Той отхапва отново.
— На мен ми е много солено. Кити, какво мислиш?
Тя гълта вода.
— Не, хубаво е, татко.
Аз тайно вдигам палец към нея.
— Хм, не, определено е солено. — Той преглъща. — Следвах точно рецептата… може би съм използвал неправилен вид сол за маринатата? Лара Джийн, опитай отново.
Аз отхапвам мъъъничка хапка и се опитвам да скрия този факт, като вдигам листото маруля пред лицето си.
— Ммм.
— Може би ако отрежа от вътрешността.
Телефонът ми на масата жужи. Съобщение от Джош.
Ходих да тичам и виждам, че в трапезарията свети.
Съвсем нормално съобщение, сякаш вчера нищо не е станало.
Корейска храна??
Джош има шесто чувство кога татко готви корейска храна, защото се появява и души наоколо точно когато сядаме да ядем. Той обича корейска храна. Когато баба ни е на гости, не се отлепя от нея. Дори гледат заедно корейски сериали. Тя му реже парченца ябълка и му бели праскови като на бебе. Моята баба харесва момчетата повече от момичетата.
Сега като се замисля, всички жени в семейството ми много обичат Джош. Освен мама, която не го познава. Но съм сигурна, че и тя щеше да го обича. Тя би обикнала всеки, който се държи така добре с Марго.
Кити изпъва врат, за да надникне над рамото ми.
— Джош ли е? Идва ли?
— Не! — Оставям телефона и той изжужава отново.
Може ли да се отбия?
— Казва, че иска да дойде!
Татко наостря уши.
— Кажи му да дойде! Искам да си каже мнението за този бо сам.
— Вижте какво, всички в това семейство трябва да приемат, че Джош вече не е част от него. Той и Марго са… — Поколебавам се. Дали и Кити не знае? Не мога да си спомня дали трябваше да е тайна. — Искам да кажа, че сега, когато Марго е в колеж и са разделени…
— Знам, че са скъсали — казва Кити и си прави рулце от маруля само с ориз. — Марго ми каза по видео чата.
От другата страна на масата татко прави печална физиономия и пъха парче маруля в устата си.
Кити продължава с пълна уста:
— Не разбирам защо не можем да си останем приятели с него. Той е приятел на всички ни. Нали, татко?
— Точно така — съгласява се татко. — Освен това връзките са страшно непостоянно нещо. Може пак да се съберат. Може да останат приятели. Кой знае какво ще се случи в бъдеще? Аз смятам, че не можем да го изключим все още.
Приключваме вечерята, когато получавам още едно съобщение от Джош.
Както и да е.
* * *
Налага се да ядем солената свинска плешка до края на уикенда. На следващата сутрин татко прави пържен ориз и реже плешката на малки парченца, като казва: „Мислете за нея като за бекон“. За вечеря аз изпробвам тази теория, като смесвам плешката с макарони и сирене и накрая изхвърлям всичко, защото има ужасен вкус.
— Ако имахме куче… — не спира да повтаря Кити.
Аз правя обикновени макарони.
След вечеря извеждам Милата Сади на разходка. Така със сестрите ми наричаме Сади; тя е голдън ретривър, който живее по-надолу по улицата. Семейство Шах са извън града и ме помолиха да я храня и разхождам. Обикновено Кити би молила да го върши тя, но сега ще дават някакъв филм по телевизията и чака да го гледа.
Със Сади минаваме по обичайния си маршрут из нашата задънена уличка, когато срещаме Джош да тича. Той кляка да я погали и казва:
— Е, как вървят нещата с Кавински?
„Странно, че повдигаш въпроса, Джош, защото тъкмо приключих с тази история веднъж завинаги. С Питър се скарахме по видео чата тази сутрин (в случай че Джош е забелязал, че не съм излизала от вкъщи целия уикенд) и скъсахме, а аз съм направо съсипана, защото съм влюбена в Питър Кавински още от седми клас, но това е животът.“
— Всъщност с Питър скъсахме тази сутрин. — Прехапвам устна и се опитвам да изглеждам тъжна. — Доста е… тежко, нали разбираш? След като го харесвам от толкова време и най-сетне и той ме хареса. Но не ни било писано. Не мисля, че все още е преодолял предишната си връзка. Май не може да забрави Дженевив, затова в сърцето му няма място за мен.
Джош ме поглежда странно.
— Той не каза това днес в „Макколс“.
Какво, за бога, е правил Питър К. в книжарницата? Той не си пада по книжарници.