— Докосни пак косата ми — казвам му и устните му леко се извиват.
Навеждам се към него и го целувам. Той започва да прокарва пръсти през косата ми и ми е толкова хубаво, че не мога да мисля. По-хубаво е, отколкото да ти мият косата във фризьорски салон. Прокарвам ръце по гърба му и по гръбнака, той потреперва и ме притиска към себе си. Момчешкият гръб не е като момичешкия — по-мускулест е, някак по-солиден.
Между целувките той казва:
— Минава вечерният час. Трябва да се прибираме.
— Не искам. — Искам само да стоя тук, с Питър, в този момент.
— Аз също, но не искам да си имаш неприятности — казва той.
Изглежда угрижен и това е толкова сладко.
Нежно докосвам бузата му с опакото на дланта си. Гладка е. Мога да гледам лицето му с часове, толкова е красиво.
Когато се изправям, веднага започвам да треперя. Изстисквам водата от нощницата си, Питър изскача от ваната, взема кърпата си и ме завива с нея. Започва да суши краката и ръцете ми. Сядам да си сложа чорапите и ботушите. Накрая той ми облича якето и ме закопчава.
После хукваме към хижата. Преди да тръгне към коридора на момчетата, а аз към момичетата, ме целува още веднъж и аз имам чувството, че летя.
64
Когато виждам Питър в автобуса на сутринта, той е с приятелите си от отбора по лакрос и отначало се смущавам, но той ме вижда и се усмихва.
— Ела насам, Кови. — Отивам до него, той веднага нарамва сака ми и ми прошепва:
— Сядаш при мен, нали?
Кимам.
Докато вървим през автобуса, някой подсвирва. Като че ли всички се взират в нас и отначало си мисля, че си въобразявам, но после виждам, че Дженевив гледа право в мен и шепне нещо на Емили Нюсбаум. По гръбнака ми плъзва студена тръпка.
— Дженевив не сваля очи от мен — шепна на Питър.
— Това е, защото си толкова прекрасно странна — казва той и слага ръце на раменете ми, после ме целува по бузата и аз забравям за Дженевив.
С Питър сядаме в средата на автобуса с Гейб и другите от отбора. Помахвам на Крис да дойде при нас, но на нея й е добре с Чарли Бланчард. Не успях да й разкажа за снощи. Когато се прибрах, тя вече спеше. А сутринта и двете се успахме и нямахме време. Ще й разкажа всичко по-късно. Но засега е много чудесно, че само аз и Питър знаем за това.
Докато слизаме от планината, споделям шоколадовите лулички с момчетата и играем на карти, които също аз нося.
След един час спираме до една закусвалня за закуска. Аз ям кифличка с канела, а под масата с Питър се държим за ръце.
Отивам до банята и там срещам Дженевив, сама е, слага си блясък на устните с малка четчица. Влизам в кабинката да се изпишкам, с надеждата, че когато изляза, ще я няма, но тя още е там. Мия си бързо ръцете и тогава Дженевив казва:
— Знаеш ли, че когато бяхме малки, исках да съм на твое място? — Сковавам се. Дженевив щраква несесера си. — Все исках твоят татко да е мой татко, а Марго и Кити да са мои сестри. Много обичах да идвам у вас. Все се надявах и се молех да ме поканиш на гости с преспиване. Мразех да стоя у дома с баща ми.
— Аз… не знаех — заеквам аз. — Аз обичах да идвам у вас, защото майка ти беше много добра с мен.
— Тя наистина те харесваше — казва Дженевив.
Събирам целия си кураж и питам:
— Тогава защо спря да ми бъдеш приятелка?
Тя присвива очи към мен.
— Наистина ли не знаеш?
— Не.
— Онази вечер в седми клас ти целуна Питър. Знаеше, че го харесвах, но ти все пак го целуна. — Свивам се смутено и тя продължава: — Винаги съм знаела, че само се правиш на добричка. Нищо чудно, че с братовчедка ми сега сте най-добри приятелки. Но поне Крис не се прави на праведна. Не се преструва.
Цялото ми тяло се сковава.
— За какво говориш?
Тя се смее и аз се смразявам, защото звучи много щастлива. Тогава разбирам, че с мен е свършено. Подготвям се за ужасното нещо, което ще излезе от устата й, но все пак се оказвам неподготвена.
— Говоря за това, че с Питър сте правили секс в горещата вана снощи.
Главата ми се изпразва тотално. Може би дори ми причернява за секунда. Усещам как се олюлявам. Някой да дойде бързо с ароматни соли; ще припадна.
Главата ми се мае.
— Кой ти каза това? — давя се аз. — Кой каза това?
Дженевив накланя глава на една страна.
— Всички!
— Но… но ние не сме…
— Съжалявам, но мисля, че е абсолютно отвратително. Секс в гореща вана, в обща вана, е просто… — Потреперва. — Само бог знае какви неща се носят сега в тази вода. Там влизат семейства, Лара Джийн. Сигурно дори в момента.