В очите ми избиват сълзи.
— Ние само се целунахме. Не знам защо хората говорят така.
— Ами може би защото Питър така им е казал?
Цялото ми тяло изстива. Не е вярно. Няма как да е вярно.
— Всички момчета го смятат за голям пич, защото е успял да изчука сладката малка Лара Джийн Кови във ваната. Както добре знаеш, той започна да излиза с теб само за да ме накара да ревнувам. Егото му не може да приеме факта, че го зарязах заради по-голямо момче. Той те използваше. А ако е получил и безплатен секс между другото, още по-добре. Но той все още дотичва, когато му се обадя. Защото ме обича. Никога няма да обича друго момиче, колкото мен. — Каквото и да вижда на лицето ми, явно й харесва, защото се усмихва. — Сега, когато ние с Блейк… е, предполагам, че ще разберем какво ще стане, нали?
Стоя скована и онемяла, докато тя бухва косата си пред огледалото.
— Но ти не се тревожи. Сигурна съм, че сега, когато вече си курва, много момчета ще искат да излизат с теб. За една нощ.
Бягам. Изтичвам от тоалетните и през вратите на закусвалнята, качвам се в автобуса и започвам да плача.
65
Хората започват да се качват в автобуса. Усещам, че ме гледат, и затова съм извърната към прозореца. Прокарвам пръст по ръба на запотеното стъкло. Прозорецът е студен и оставям следа.
Крис се плъзга до мен и казва тихо:
— Хм, току-що чух нещо много интересно.
Отвръщам вяло:
— Какво си чула? Че снощи с Питър сме правили секс в горещата вана?
— О, господи! Да! Добре ли си?
Усещам стягане в гърдите. Ако си поема дълбоко дъх, със сигурност ще заплача отново.
Затварям очи.
— Не сме правили секс. Кой ти го каза?
— Чарли.
Питър идва по пътеката. Спира до нашата седалка.
— Хей, защо не се върна на масата? Всичко наред ли е? — Навежда се през седалката и ме гледа, загрижен, в очите.
Казвам тихо:
— Всички говорят, че сме правили секс в горещата вана.
Той изстенва.
— Хората трябва да си гледат тяхната работа. — Но изобщо не звучи изненадан.
— Значи, вече знаеш?
— Някои от момчетата ме питаха за това сутринта.
— Но… откъде им е хрумнало? — Започва да ми се гади.
Той свива рамене.
— Не знам, може би някой ни е видял? Не е вярно.
Стискам устни. Не мога да се разплача сега, защото, ако започна, никога няма да спра. Ще плача чак до дома и всички ще ме видят, а няма да го понеса. Впервам поглед някъде над рамото му.
— Не разбирам. Защо си ми ядосана? — Той още е объркан.
Хората започват да се провират зад него. Искат да си седнат на местата.
— Хората те чакат — казвам му аз.
— Крис, може ли да си седна на мястото? — пита я той.
Крис ме поглежда и аз клатя глава.
— Вече е моето място, Кавински — казва тя.
— Стига, Лара Джийн. — Докосва ме по рамото.
Отдръпвам се рязко и той отваря, смаян, уста. Хората ни гледат, шепнат и се подсмихват. Питър се озърта през рамо, лицето му е зачервено. Накрая тръгва надолу по пътеката.
— Добре ли си? — пита ме Крис.
Усещам, че очите ми отново се пълнят.
— Не, не съвсем.
Тя въздъхва.
— Не е честно за момичето. На момчетата им е лесно. Сигурна съм, че сега всички го поздравяват и го тупат по гърба, задето е такъв жребец.
Подсмърчам и питам:
— Мислиш ли, че той е казал на всички?
— Кой знае?
По бузите ми се стичат сълзи и Крис ги бърше с ръкава на пуловера си.
— Може да не е бил той, но това няма значение, Лара Джийн, защото дори да не е разпространил слуха, се съмнявам, че се опитва да го опровергае, ако ме разбираш.
Поклатих глава.
— Опитвам се да кажа, че със сигурност отрича с крива усмивка. Така правят момчетата като него. Обичат да изглеждат като мъже, всички други момчета да им се възхищават. — И добавя с горчивина: — Загрижени са повече за своята репутация, отколкото за твоята. — Поклаща глава. — Но стореното — сторено. Просто трябва да държиш главата си изправена и да се преструваш, че не ти пука.
Кимам и рукват още сълзи.
— Не спирам да ти повтарям, че той не е стока. Остави го на Джен. — Разрошва косата ми. — Какво друго можеш да направиш, хлапе?
Дженевив се качва последна в автобуса. Бързо изправям гръб, бърша очите си и се стягам. Но тя не тръгва веднага към мястото си. Спира при Бети Морган и й шепне нещо на ухото. Бети ахва, извръща се и поглежда право към мен.
О,господи!
С Крис гледаме как Дженевив върви от място на място.
— Кучка! — ахва Крис.
Сълзите изгарят очите ми.
— Ще се опитам да поспя.
Облягам глава на рамото й и плача. Тя ме прегръща плътно.