— Може, но бързо. — Тя започва пак да загребва от тестото за сладки.
— Аз дори не исках да правим това парти, а сега ме кара да търкам тоалетната — шепна на Кити. — Защо ти получи по-хубава задача?
— Защото съм най-малката — казва тя и се качва на стол до плота за закуска.
Марго се обръща.
— Ехо, тоалетната трябва да се изчисти! Освен това ще си струва. Не сме правили рецитал от много време. — Плъзга тавата със сладките във фурната. — Татко, скоро трябва да отидеш до магазина. Свърши ни квасената сметана, а имаме нужда и от голяма торба лед.
— Слушам, капитане — отвръща татко.
Единственият, който не получава задача от Марго, е Джейми Фокс-Пикъл, който дреме под елхата.
* * *
Аз съм с червено-зелена папийонка, с бяла риза и карирана вълнена пола. Прочетох в един моден блог, че шарените папийонки били хит. Отивам в стаята на Кити, за да я помоля да ми направи плитка корона, а тя бърчи устна и отвръща:
— Не е много секси.
— Моля? Не се опитвам да изглеждам секси! Искам да изглеждам празнично.
— Ами… приличаш на шотландска сервитьорка или може би на барманка от Бруклин.
— Какво знаеш ти за барманките в Бруклин, Катрин?
Тя ме поглежда изпепеляващо.
— Ами гледам НВО!
Хм. Вероятно трябва да сложим някакъв родителски контрол на телевизора.
Кити отива до моя дрешник и вади червената ми плетена рокля със смъкнати рамене и широка пола.
— Облечи това. Също е коледно, но не е толкова елфско.
— Добре, но ще й сложа брошката захарна пръчица.
— Добре, сложи брошка. Но поне си пусни косата. Никаква плитка. — Правя нацупена физиономия, но тя клати глава. — Ще ти навия крайчетата, за да придам обем, но никакви плитки.
Включвам машата и сядам на пода с Джейми в скута си, а Кити сяда на леглото и започва да разделя косата ми. Навива кичурите на машата като истинска професионалистка.
— Джош изпрати ли потвърждение на поканата за партито? — пита ме тя.
— Не съм сигурна.
— Ами Питър?
— Той няма да дойде.
— Защо?
— Просто не може.
* * *
Марго свири „Синя Коледа“, а нашият стар учител по пиано, господин Чой, седи до нея и пее. В другия край на стаята татко показва нов кактус на семейство Шах, а Кити, Джош и няколко малки деца се опитват да научат Джейми да сяда. Аз отпивам боровинково-джинджифилов пунш и си говоря с леля Ди за развода й, когато Питър Кавински влиза със зелен пуловер, закопчана догоре риза под него и носи кутия с коледни сладки. Едва не се задавям с пунша.
Кити го забелязва едновременно с мен.
— Ти дойде! — вика тя и хуква към него, а той оставя кутията, вдига я и я завърта. Когато я пуска на земята, тя го хваща за ръка и го води до масата, където аз трескаво започвам да преподреждам подноса със сладки.
— Виж какво донесе Питър — казва Кити и го бута напред.
Той ми подава кутията.
— Ето. Сладки плодов кейк, мама ги приготви.
— Какво правиш тук? — шепна обвинително.
— Хлапето ме покани. — Кимва към Кити, която бързо се връща при кученцето. Джош се е изправил и гледа, смръщен, към нас. — Трябва да поговорим.
Значи, вече иска да поговорим. Е, късно е.
— Няма за какво да говорим.
Той ме хваща за лакътя и аз се опитвам да се освободя, но той не пуска. Води ме към кухнята.
— Искам да измислиш някакво извинение пред Кити и да си тръгнеш — казвам му аз. — И можеш да си вземеш сладките.
— Първо ми кажи защо си ми толкова ядосана.
— Защо ли! — избухвам. — Всички говорят как с теб сме правили секс в горещата вана и че аз съм курва, а на теб дори не ти пука!
— Казах на момчетата, че не сме!
— Нима? Каза ли им, че само сме се целували и никога не сме правили нищо повече? — Той се колебае, а аз продължавам: — Или им каза: „Момчета, не сме правили секс във ваната“, и си смигнал няколко пъти.
Той ме гледа свирепо.
— За такъв ли ме мислиш, Кови?
— Ти си отвратителен, Кавински.
Обръщам се. Джош стои на прага и гледа кръвнишки Питър.
— Заради теб всички говорят гадости за Лара Джийн. — Клати глава с отвращение. — Тя никога не би го направила.
— Говори по-тихо — шепна аз и се озъртам.
Не е сега времето. На нашето парти, когато хората, които познавам цял живот, са в съседната стая.
Челюстта на Питър потрепва.
— Това е личен разговор, Джош, между мен и приятелката ми. Защо не идеш да поиграеш на „Уъркрафт“ или на нещо подобно. Или пък да гледаш маратон на „Властелинът на пръстените“ по телевизията.
— Майната ти, Кавински — казва Джош. Аз ахвам. — Лара Джийн, точно от това се опитвах да те предпазя. Той не е достатъчно добър за теб. Дърпа те надолу.