* * *
Минаха дни и… нищо. Тя гледа през мен, говори ми само при необходимост. Кити ни наблюдава, притеснена. Татко е озадачен и ни пита какво става с нас, но не ме притиска за отговор.
Между нас вече има стена и аз усещам как Марго се отдръпва все повече от мен. Би трябвало сестрите да се карат и да се одобряват, защото са сестри, а сестрите винаги намират път една към друга. Но аз се страхувам, че може би ние няма да го намерим.
70
Зад прозореца ми снегът се сипе на парцали, като памук. Дворът вече заприличва на нива с памук. Надявам се да вали цял ден и цяла нощ. Надявам се да има виелица.
Някой чука на вратата ми.
Вдигам глава от възглавницата.
— Влез.
Татко влиза и сяда до бюрото ми.
— Ами — казва той и се почесва по брадичката, както прави, когато е смутен. — Трябва да поговорим.
Стомахът ми се свива. Сядам и прегръщам коленете си.
— Марго каза ли ти?
Той се прокашля.
— Каза ми.
Дори не мога да го погледна.
— Много е неловко. Не се е налагало да правя това с Марго, но… — Той пак се прокашля. — Човек би си помислил, че ще ми е по-лесно, защото съм лекар, но ще ти кажа само, че според мен си твърде млада, за да правиш секс, Лара Джийн. Не мисля, че все още си готова. — Звучи, сякаш ще се разплаче. — Питър… принуди ли те по някакъв начин?
Усещам как всичката ми кръв се качва в лицето.
— Татко, не сме правили секс.
Той кима, но явно не ми вярва.
— Аз съм ти баща, естествено, че ще ми се иска да изчакаш поне до петдесет, но… — Пак се прокашля. — Искам да си в безопасност. Записах час при доктор Хюдец в понеделник.
Започвам да плача.
— Няма нужда от час, защото не съм направила нищо! Не съм правила секс! Нито в горещата вана, нито някъде другаде. Някой измисли всичко това. Трябва да ми повярваш.
Татко добива много измъчено изражение.
— Лара Джийн, знам, че не е лесно да говориш за това с баща си, а не с майка си. Ще ми се тя да беше тук, за да ви посъветва за тези неща.
— И на мен ми се иска, защото тя щеше да ми повярва. — Сълзи се стичат по бузите ми. Достатъчно е, че непознати мислят най-лошото за мен, но никога не съм очаквала, че сестра ми и баща ми ще повярват.
— Съжалявам. — Татко ме прегръща. — Съжалявам. Вярвам ти. Щом казваш, че не си правила секс, значи не си правила. Просто не искам да пораснеш твърде бързо. В моите очи ти не си по-голяма от Кити. Ти си моето малко момиченце, Лара Джийн.
Облягам се на него. Няма по-сигурно място от прегръдките на татко.
— Стана голяма каша. Ти не ми вярваш вече; с Питър скъсахме; Марго ме мрази.
— Аз ти вярвам. Разбира се, че ти вярвам. И разбира се, че с Марго ще се сдобрите, както винаги. Тя само се тревожеше за теб; затова дойде при мен. — Не, дошла е да си отмъсти. Тя е виновна, че татко дори за секунда си е помислил такива неща за мен.
Той вдига брадичката ми и бърше сълзите ми.
— Ти май наистина харесваш Питър?
— Не — хлипам аз. — Може би. Не знам.
Той прибира косата ми зад ушите.
— Всичко ще се нареди.
* * *
Единствено между сестри може да се случи един особен вид скандал. Скандал, в който не можеш да си вземеш думите обратно. Казваш ги, защото не можеш да се сдържиш, защото си толкова ядосана, че те излизат от гърлото и от очите ти; толкова си ядосана, че виждаш единствено кръв.
След като татко излиза и го чувам, че отива в спалнята си, за да си легне, аз връхлитам в стаята на Марго, без да почукам. Тя седи до бюрото, пред лаптопа си. Поглежда ме, изненадана.
Изтривам очите си и казвам:
— Можеш да ми се сърдиш колкото си искаш, но нямаш право да ходиш при татко зад гърба ми.
Гласът й е изопнат като струна на пиано, когато ми отговаря:
— Не го направих за отмъщение. А защото ти явно нямаш никаква представа какви ги вършиш и ако не внимаваш, накрая ще влезеш в някоя тъжна статистика за подрастващи. — Продължава студено, все едно говори на непознат: — Ти се промени, Лара Джийн. Честно да ти кажа, вече дори не знам дали те познавам.
— Не, определено не ме познаваш, ако дори за секунда си повярвала, че съм правила секс на онази екскурзия! Във вана, пред всички, които случайно минат оттам? Явно изобщо не ме познаваш! — После хвърлям коза си, който държа срещу нея. — Само защото ти си правила секс с Джош, не значи, че и аз съм правила с Питър.
Марго ахва.
— Говори по-тихо.
Щастлива съм, че успях да я нараня.
Започвам да крещя:
— Значи, след като татко е разочарован от мен, не може да се разочарова и от теб, така ли?