Завъртам се и тръгвам към стаята си, а Марго върви след мен.
— Върни се тук! — вика тя.
— Не! — Опитвам да затворя вратата под носа й, но тя вклинява крак. — Махай се!
Притискам с гръб вратата, но тя е по-силна от мен. Провира се вътре и заключва.
Тръгва към мен и аз отстъпвам. Очите й светят заплашително. Сега тя гори от праведен гняв. Усещам как започвам да се свивам, да се плаша.
— Как разбра, че с Джош сме правили секс, Лара Джийн? Самият той ли ти го каза, докато двамата сте ходили зад гърба ми?
— Никога не сме правили нищо зад гърба ти! Не беше така.
— Тогава как беше?
Изхлипвам неволно.
— Аз го харесах първа. Харесвах го през цялото лято преди девети клас. Мислех си… мислех си, че и той ме харесва. Но един ден ти каза, че сте заедно, и аз просто, просто го преглътнах. Написах му прощално писмо.
Тя криви подигравателно лице.
— Наистина ли очакваш да те съжалявам сега?
— Не. Опитвам се да ти обясня какво стана. Спрях да го харесвам, кълна се. Вече не мислех така за него, но след като ти си тръгна, осъзнах, че дълбоко в себе си още имам чувства към него. После някой изпрати писмото ми и Джош разбра, затова започнах да се преструвам, че излизам с Питър…
Тя клати глава.
— Просто замълчи. Не искам да го чувам. Дори не знам за какво говориш.
— С Джош се целунахме само веднъж. Веднъж. И това беше голяма грешка, аз дори не исках да го правя! Той обича теб, не мен.
— Защо да вярвам изобщо на думите ти?
— Защото е истина. — Продължавам, трепереща: — Нямаш представа какво влияние имаш над мен. Колко много държа на мнението ти. Какъв пример си за мен.
Лицето й се сгърчва, опитва се да удържи сълзите.
— Знаеш ли какво ми казваше мама винаги? — Тя вирва брадичка. — Грижи се за сестрите си. — И аз това правех. Винаги съм се опитвала да поставям теб и Кити на първо място. Имаш ли представа колко трудно ми беше да съм толкова далече от вас? Колко самотна бях? Исках само да се прибера у дома, но не можех, защото трябва да съм силна. Трябва — тя опитва да си поеме дъх — да съм добрият пример. Не мога да покажа слабост. Трябва да ви уча на кураж. Защото… защото мама я няма да го направи.
По бузите ми потичат сълзи.
— Знам, не е нужно да ми го казваш, Гого. Знам колко много правиш за нас.
— Но после си тръгнах и вие сякаш вече нямахте толкова голяма нужда от мен, колкото си мислех. — Гласът й пресеква. — Справяхте се без мен.
— Само защото ти ме научи на всичко! — викам аз.
Лицето й се сгърчва.
— Съжалявам — плача аз. — Много съжалявам.
— Имах нужда от теб, Лара Джийн.
Тя пристъпва към мен, аз към нея и се прегръщаме, разплакани, а облекчението е неизразимо. Ние сме сестри и каквото и да кажем или направим няма да промени това.
Татко чука на вратата.
— Момичета? Наред ли е всичко?
Споглеждаме се и казваме едновременно:
— Добре сме, татко.
71
Денят на Нова година е. В този ден винаги си оставаме у дома. Правим пуканки и пием газиран сайдер, а в полунощ излизаме в двора и палим бенгалски огън.
Приятели на Марго от гимназията правят парти в хижа в планината и тя каза, че не иска да ходи, а да остане с нас, но с Кити я накарахме. Надявам се, че и Джош ще отиде, ще си поговорят и кой знае какво може да стане. Все пак е Нова година. Нощта на новите начала.
Приготвяме татко за парти у негов колега от болницата. Кити глади любимата му риза, аз избирам вратовръзката, а после го избутваме през вратата. Мисля, че баба е права; не е хубаво да бъде сам.
— Защо си още тъжна? — пита ме Кити, когато изсипвам пуканки в купата. В кухнята сме; тя седи на столче до плота и люлее крака. Кученцето се е свило като стоножка под нея и я гледа с надежда. — С Марго се сдобрихте. За какво има да тъгуваш?
Понечвам да отрека, че съм тъжна, но само въздъхвам и казвам:
— Не знам.
Кити грабва шепа пуканки, пуска няколко на пода и Джейми ги омита.
— Как така не знаеш?
— Защото понякога те обзема необяснима тъга.
Кити накланя глава настрани.
— ПМС?
Броя дните от последния ми цикъл.
— Не, не е ПМС. Когато едно момиче е тъжно, не е задължително да има ПМС.
— Тогава защо? — настоява тя.
— Не зная! Може би някой ми липсва.
— Питър ли ти липсва? Или Джош?
Колебая се.
— Питър. — Въпреки всичко Питър.
— Тогава му се обади.
— Не мога.
— Защо?
Не знам какво да й отговоря. Всичко е толкова смущаващо, а аз искам да съм пример за нея. Но Кити чака, малкото й челце е сбърчено и аз трябва да й кажа истината.
— Кити, всичко беше наужким. Цялата история. Никога не сме били наистина заедно. Той никога не ме е харесвал.