Тя грабва купата с пуканки и казва:
— Просто ги прочети.
После отива в дневната и включва телевизора.
Затварям кутията и я нося в стаята си. Там ги разстилам на пода около мен.
На много от тях пише само неща като: „Ще се срещнем до шкафчето ти след училище“ и „Ще ми дадеш ли записките си по химия от вчера?“. Намирам и онази с паяжината от Хелоуин и се усмихвам. На друга пише: „Може ли днес да се прибереш с автобуса? Искам да изненадам Кити и да я взема от училище, за да може да се изфука с мен и с колата ми пред приятелките си“. „Благодаря, че дойде с мен на разпродажбата през уикенда. Ти направи деня забавен. Дължа ти един.“ „Не забравяй да вземеш корейско кисело мляко и за мен!“ „Ако ще правиш тъпите боровинкови сладки с бял шоколад за Джош, а не моите от плодов кейк, край.“ Смея се с глас. А после препрочитам една отново и отново: „Днес си много хубава. Харесвам те в синьо“.
Никога не съм получавала любовно писмо. Но като чета тези бележки една след друга, имам чувството, че съм получила. Сякаш… сякаш винаги е бил само Питър. Сякаш всички други преди са били единствено подготовка за него. Мисля, че вече разбирам разликата между това, да обичаш някого от разстояние и да обичаш някого от близо. Когато го виждаш от близо, го виждаш какъвто е, но и той те вижда каквато си. Питър го прави. Вижда ме и аз виждам него.
Любовта е плашеща: тя се променя; тя може да си отиде. Това е част от риска. Не искам да се страхувам повече. Искам да съм смела като Марго. Все пак почти настъпи Нова година.
Към полунощ вземам Кити, кученцето и бенгалския огън. Обличаме дебели палта и аз я карам да си сложи шапка.
— Трябва ли да сложим шапка и на Джейми? — пита ме тя.
— Той няма нужда. Вече си има кожено палто.
Звездите осейват небето, изглеждат като далечни диаманти. Такива късметлии сме, че живеем в планината. Чувстваш се по-близо до звездите. До небето.
Паля за двете ни пръчици бенгалски огън и Кити започва да танцува из снега и да прави огнени обръчи. Опитва се да накара Джейми да скочи през тях, но той не желае. Той иска само да опикае двора. Добре, че имаме ограда, иначе щеше да опикае цялата пресечка.
В стаята на Джош свети. Виждам го на прозореца точно преди да отвори и да извика:
— Момичетата Сонг!
Кити крещи в отговор:
— Искаш ли бенгалски огън?
— Може би следващата година — отвръща той.
Поглеждам го и махам с пръскащата искри пръчица, а той се усмихва и аз усещам, че всичко между нас е наред. По един или друг начин Джош ще остане в живота ни. Сигурна съм, внезапно съм съвсем сигурна, че всичко е точно каквото трябва да бъде и не бива да се страхувам от сбогуванията, защото те не са задължително завинаги.
Когато отново съм в стаята си, вече по нощница, вадя специалната си химикалка и хубава плътна хартия и започвам да пиша. Не, не прощално писмо. А едно от добрите стари любовни писма.
Скъпи Питър…
Благодарности
На всички мои литературни любими:
На Зарийн Джафери, най-справедливата от всички. Мисля, че с теб сме създадени една за друга.
На Джъстин Чанда, задето го направи възможно.
На всички от „S&S“ и особено на Пол Крайтън, Лидия Фин, Суджи Ким, Криси Но, Лусил Ретино, Никол Русо, Ан Зафиан, задето бяха моята тайфа. И здравей, здравей, Кати Хършбъргър, с теб явно сме на път да се опознаем доста добре.
На Луси Къминс, полагам цветя и шоколадови сърчица в краката ти заради красотата, която внесе в тази книга.
На Адел Грифин, Джули Фаркас и Бенет Мадисън — читатели, писатели и приятели, — за вас: сонети. Възхитена съм от таланта ви и се гордея, че съм ви приятелка.
На Сиобан Вивиан, скъпа моя, ако съществува такова нещо като литературна сродна душа, то ти си моята.
И на Емили ван Бийк, за всичко, винаги.
С цялата ми обич,
Джени
Обработка: Fairy, 2018
***
Информация за текста
Издание:
Jenny Han
TO ALL THE BOYS I’VE LOVED BEFORE
Copyright © 2014 by Jenny Han
Published by arrangement with Folio Literary Management,
LLC and Prava i Prevodi Literary Agency
Jacket photograph © 2014 by Anna Wolf
Джени Хан
ДО ВСИЧКИ МОМЧЕТА, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА
Американска
Първо издание
© Боряна Даракчиева, превод
© Соня Илиева, коректор
© Симеон Айтов, технически редактор
Издателство „Ибис“, 2017
ISBN 978-619-157-202-1
notes
Бележки под линия
1
Дамски ботуши с нисък ток, много модерни през шейсетте. Наименованието им идва от френската дума à gogo, която означава „изобилие, блясък“. — Б. пр.