— Дай ми моята целувка за лека нощ — казва.
Засмивам се.
— Питър! Трябва да вървя.
Той инатливо затваря очи и чака, а аз се навеждам напред и го целувам бързо по устните.
— Ето. Доволен ли си?
— Не. — Целува ме отново, сякаш имаме цялото време на света, и казва: — Какво ще стане, ако се върна, след като всички са заспали, прекарам нощта при теб и си тръгна рано сутринта? Да кажем, преди зазоряване?
Отговарям с усмивка:
— Не може, така че никога няма да разберем.
— Но какво ще стане, ако го направя?
— Баща ми ще ме убие.
— Не, няма.
— Ще убие теб.
— Не, няма.
— Да, няма — съгласявам се. — Но ще бъде много разочарован от мен. И много ядосан на теб.
— Само ако ни хванат — казва Питър, но е обезсърчен. Той също няма да рискува. Много внимава да запази доброто отношение на татко към него. — Знаеш ли какво очаквам с най-голямо нетърпение? — Подръпва плитката ми, преди да каже: — Да не се налага да казвам „лека нощ“. Мразя да казвам „лека нощ“.
— Аз също — казвам.
— Нямам търпение да влезем в колежа.
— Аз също — казвам и го целувам още веднъж, преди да скоча от колата и да затичам към вкъщи. Вдигам поглед към луната, към всички звезди, покрили нощното небе като одеяло, и си пожелавам нещо. Мили боже, моля те, моля те, нека ме приемат в Университета на Вирджиния.
2
— С розов или златен прашец да посипя перуката на Мария? — Поднасям великденското си яйце към екрана на компютъра, за да го види Марго. Боядисала съм го в светлотюркоазено и съм го украсила с образа на Мария Антоанета.
— Приближи го още — казва Марго и присвива очи в камерата. По пижама е, а на лицето си има подхранваща маска. Косата й е пораснала малко под раменете, което вероятно означава, че скоро ще я подстриже. Имам чувството, че вече ще я носи винаги къса. Наистина й отива.
В Шотландия е нощ, а тук е още следобед. Разделят ни пет часа и близо шест хиляди километра. Тя е в спалнята си, а аз седя до кухненската маса, заобиколена от великденски яйца, купички с боя, кристали, стикери и пухкавите бели пера, които прибрах, когато правих коледни украшения преди няколко години. Подпряла съм лаптопа си на куп готварски книги. Марго ми прави компания докато привършвам с украсяването на яйцата.
— Мисля да направя перлен кръг около нея, ако това ще ти помогне да вземеш решение — казвам.
— В такъв случай, бих казала, че прашецът трябва да бъде розов — казва тя и потупва маската си. — Розовото ще изпъква повече.
— И аз така мислех — казвам и започвам да нанасям прашеца със стара четчица за очни сенки. Снощи прекарах часове наред докато отстраня жълтъка на яйцата. Това трябваше да е забавление за двете ни с Кити както в старите дни, но тя се отказа, когато Маделин Клингър я покани у дома си. Покана от Маделин Клингър беше рядко и значимо събитие, така че, разбира се, не можех да откажа това на Кити.
— Остава още малко и ще разбереш, нали?
— По някое време този месец. — Започвам да подреждам перлите в редица. Част от мен иска с това да е вече приключено, докато друга се радва да е все още в неизвестност и да се надява.
— Ще те приемат — казва Марго и това е като официално изявление. Изглежда, че всички около мен смятат, че непременно ще ме приемат в Университета на Вирджиния. Питър, Кити, Марго, баща ми. Педагогическата ми съветничка, госпожа Дювал. Никога няма да се осмеля да изрека това на глас от страх да не предизвикам съдбата, но може би аз също мисля така. Работих упорито и имам двеста точки на приемния изпит. Оценките ми са почти толкова добри, колкото бяха тези на Марго, а Марго беше приета. Направих всичко необходимо, но дали то ще бъде достатъчно? На този етап мога само да чакам и да се надявам. Да се надявам и да се надявам.
Залепвам малка бяла панделка на върха на яйцето си, но спирам и хвърлям подозрителен поглед на сестра си.
— Я почакай. Ако ме приемат, ще започнеш ли да ме убеждаваш да се запиша някъде другаде, само за да мога да разперя крилете си?
Марго се засмива и маската се изпъва. После казва:
— Не. Вярвам, че знаеш кое е най-добре за теб.
Мога да кажа, че наистина вярва в това. Става ясно от думите й и начина, по който ги изрича. Аз също имам доверие в себе си. Вярвам, че когато дойде моментът, ще знам кое е най-добре за мен. А за мен Университетът на Вирджиния е най-доброто. Знам го.