— Казвам само, че трябва да си имаш свои приятели. Питър ще има тълпи от приятели заради спорта, а неговите приятели няма да са непременно от този тип хора, които би избрала за свои приятели. Така че, непременно трябва да имаш свои. Намери своите хора. Университетът на Вирджиния е голям.
— Ще го направя — обещавам.
— И непременно се присъедини към Азиатската асоциация. Единственото, което ми липсва като ходя на училище в друга държава, е азиатско-американската група. Знаеш ли, определено е важно да намериш своята расова идентичност в колежа. Както направи Тим.
— Тим кой?
— Тим Монахън от моя клас.
— О, Тим — казвам. Тим Монахън е кореец и е осиновен. Няма чак толкова много азиатци в нашето училище, така че много добре знаем кой кой е. Е, поне приблизително.
— Той не се движеше в средите на азиатците в гимназията, но после отиде в Техническия и там срещна тълпи от корейци. И сега, мисля, е президент на Азиатското братство.
— Еха!
— Няма да членуваш в някой женски клуб, нали? — Побърза да добави: — Няма да те съдя, ако го направиш!
— Не съм мислила за това.
— Но Питър вероятно ще членува в някое братство.
— Не е казал нищо за това… — Макар че не е казал нищо, лесно мога да си го представя като член на някое братство.
— Чух, че е трудно, ако гаджето ти членува някъде, а ти — не. Нещо за смесването на средите и други такива неща. Като че ли ще е по-лесно, ако все пак членуваш в някой женски клуб. Не знам. На мен всичко това ми се струва глупаво, но може и да си струва. Чух, че там обичат да изработват разни неща. — Тя повдига вежди.
— Като говорим за това… — Вдигам яйцето си, за да може да го види. — Та-да!
Марго се приближава към камерата, за да погледне.
— Трябва да влезеш в бизнеса за украса на яйца! Искам да видя и другите.
Вдигам кората с яйцата. Имам цяла дузина — бледорозови с неоноворозов ръб, брилянтно сини и лимоновожълти, както и лавандулови с изсушени пъпки от растението. Радвам се, че имах извинение да използвам изсушената лавандула. Купих цяла кесия преди месеци, за да приготвя крем брюле, и тя само заемаше място в килера.
— Какво ще правиш с тях? — пита Марго.
— Ще ги занеса в „Белвю“, за да ги изложат в приемната. Защото мястото изглежда ужасно. Прилича на болница.
Марго се обляга на възглавниците.
— Как са всички в „Белвю“?
— Добре. Бях толкова заета с кандидатстването в колежа и последната година в гимназията, че не ходех там толкова често, както по-рано. Сега, когато вече официално не работя там, е много по-трудно да намеря време. — Завъртам яйцето в ръцете си. — Мисля, че ще дам това на Сторми. Подходящо е за нея. — Оставям яйцето с образа на Мария Антоанета да изсъхне, вземам лилаво яйце и започвам да го обсипвам с камъчета във веселите цветове на желираните бонбони. — От сега нататък ще ходя там по-често.
— Трудно е — съгласява се Марго. — Да отидем заедно, когато си дойда у дома за пролетната ваканция. Искам да запозная Сторми с Рави.
Рави е гадже на Марго от шест месеца. Родителите му са от Индия, но е роден в Лондон и говори с аристократичен акцент. Когато се запознахме по скайп, му казах:
— Говориш като принц Уилям.
Той се засмя и каза:
— Наздраве.
Той е с две години по-голям от Марго и може би защото е по-голям, а може би защото е англичанин, изглежда изтънчен и никак не прилича на Джош. Не искам да кажа, че е сноб, но е различен. По-културен, вероятно защото живее в Лондон и ходи на театър, когато пожелае, и се среща със сановници и други подобни, защото майка му е дипломат. Когато споделих тези си мисли с Марго, тя се засмя и отвърна, че мисля така само защото още не го познавам, и че Рави всъщност е недодялан и въобще не е изтънчен като принц Уилям.
— Не се оставяй акцентът да те заблуди — каза.
Ще доведе Рави у дома през пролетната ваканция, така че, предполагам, ще мога сама да го преценя. Планът е Рави да остане у дома два дни, а после да отиде до Тексас да се види с роднини. А Марго да остане с нас до края на седмицата.
— Нямам търпение да се срещна с него на живо — казвам и тя се усмихва лъчезарно.
— Ще го харесаш.
Сигурна съм, че ще го харесам. Харесвам всички, които тя харесва, но най-хубавото е, че сега, когато Марго опознае Питър по-добре, ще види колко е специален. И когато и Рави е тук, ще можем да излизаме четиримата заедно. Истинска двойна среща.
Двете със сестра ми сме влюбени по едно и също време и имаме какво да споделяме. Това е прекрасно!