— Трябва да вдигнем дънера и в същото време да избутаме дебелия край напред! — извика Асаяга.
Кралските войници вече тичаха по пътя. Денис предложи да използват конете, но Асаяга отказа — пътят беше много хлъзгав и ако залитнеше само един, или още по-лошо — ако дръпнеше в грешна посока, цялото съоръжение щеше да рухне.
Асаяга прати няколко души на въжетата и изчака да донесат едно по-късо дърво и да го наместят откъм дебелия край на дънера, за да могат да бутат повече хора.
Един от цураните прояви забележителен кураж: покатери се на върха на скрипеца с мях масло, взет от форта на Волфгар, за да смаже опънатите въжета. Денис разбираше, че с подходяща екипировка, например най-обикновена макара, цялата работа можеше да се свърши с десетина души. Сега обаче беше въпрос само на груба сила и трябваше да се молят въжетата да не се скъсат, дървото да не увисне в клупа и цураните наистина да са го избрали достатъчно дълго.
Мъжете при въжетата опънаха и най-сетне повдигнаха още по-високо предния край, докато при другия край цурани и кралски бойци забутаха напред. Следващите двайсетина стъпки бяха преодолени сравнително лесно, но все още оставаха последните десетина. Успяха да задържат дървото в равновесие, но дънерът се издигна високо откъм другия край и беше невъзможно да го избутат по-напред.
— Още един час, по дяволите, и щях да го наместя само с двайсет души! — извика Асаяга и погледна ядосано Денис.
— Нямаме час.
Асаяга вдигна ръце.
— Никой да не мърда!
Всички замълчаха.
— Мъжете на въжетата! — викна Асаяга. — Ъгълът вече е прекалено голям. Докато бутаме от тоя край, бавно отпускай.
Мъжете при въжетата кимнаха. Асаяга бавно даде знак с ръце и дървото се сниши още няколко стъпки. Той изрева на хората при отсамния край, те забутаха и спечелиха още малко преднина. После дънерът изведнъж запъна и Денис видя, че един от клуповете се е хлъзнал няколко стъпки назад.
Асаяга също го видя и изруга.
— Да срежем подпорките на скрипеца — каза Денис. — Щом се наклони напред, избутваме дънера.
Асаяга го изгледа ледено.
— Аз ръководя работата.
Денис беше готов да кипне, но видя, че всички наоколо ги наблюдават и че всеки миг напрежението може да избухне. Усети, че ако дървото се прекатури и падне в реката, кървавата баня е неминуема. Протегна умолително ръце.
— Ти си инженерът, Асаяга. Но ако искаме да спасим децата, трябва да го направим.
Асаяга хвърли поглед към децата, хванали се за въжетата, после отново — към клупа. Пристъпи бързо до ръба, огледа дънера и скрипеца и се върна.
— Слизай оттам! — извика той и мъжът с маслото хвърли меха и се изпързаля долу.
— Добре, Хартрафт. Но ако всичко се провали, сам си си виновен.
— И двамата ще сме виновни, цуранино.
Денис взе една брадва и застана от едната страна на скрипеца, Асаяга — от другата. Двата края на скрипеца бяха опрени на каменната част на моста. Ако ги срежеха едновременно, цялата конструкция трябваше според Денис да се килне напред и да спусне дънера от другия край.
— Готови — извика Асаяга и вдигна брадвата. — Започне ли да поддава, мъжете на дървото бутате напред. На въжетата — пускате, щом вече не можете да държите, и гледате да не ви оплетат.
После погледна Денис, кимна му и замахна с брадвата.
Денис удари почти в същия миг и въжетата изплющяха и се скъсаха с пукот. Скрипецът със стон започна да се накланя напред, отначало бавно, и след миг рухна с цялата си тежест. Мъжете в края на дънера изреваха и заблъскаха напред с всичка сила.
Денис вдигна глава и видя как тънкия край на дънера се стовари върху каменната част отсреща, подскочи, задържа се за миг и се превъртя, готов сякаш всеки момент да падне от ръба. Мъжете при отсамния му край продължаваха да бутат напред. Върхът на дървото се запречи в каменното перило, на самия ръб.
За миг никой не смееше да мръдне, сякаш хората се бояха, че една погрешна стъпка, дори изречена дума могат да го накарат да се превърти и да падне.
— Трябва някой да се прехвърли там — изсъска Асаяга. — Някой по-лек. Доведете Осами.
Момчето пристъпи и закима, докато Асаяга му обясняваше какво трябва да се направи. Смъкна наметалото и туниката си, огледа дървото, после седна на земята и свали и ботушите си. Останал бос, взе въжената намотка и я прехвърли през рамо, докато Асаяга връзваше около кръста му друго въже. Асаяга го стисна за раменете и го пусна да тръгва.
Момчето стъпи на дървото и всички затаиха дъх. Осами преглътна, погледна през рамо Денис и каза тиха:
— Спасявам приятелите на Ричард. — И тръгна над пропастта — бавно, изправен и с протегнати настрана ръце.