Всички мълчаха и гледаха как бавно пристъпва напред, стъпка след стъпка. Дънерът леко помръдна и всички ахнаха, когато момчето за миг се олюля, но успя да се задържи. Стигна до средата, прехвърли се през краищата на скрипеца, продължи още няколко стъпки и спря. Въжето, развиващо се след него, се беше замотало в скрипеца. Осами посегна внимателно към кръста си и започна да го развързва.
— Върни се и го оправи, Осами!
Осами поклати глава, отвърза спасителното въже и го пусна.
Денис погледна Асаяга и усети напрежението му — не само заради това, което трябваше да се направи, но и заради момъка. Освободен от свързващото въже, Осами започна да преодолява последната част; ъгълът се увеличаваше и той трябваше да се наведе напред. Отново за малко да изгуби равновесие и този път всички извикаха уплашено. Но младежът успя да се закрепи, измина последните шест стъпки и скочи на отсрещната страна.
Разнесоха се бурни викове, Денис се обърна и видя, че много от бойците му тупат съседите си цурани по гърба и хвалят храбростта на младежа.
Осами не се поколеба. Ловко уви края на въжето около дънера, издърпа се назад и го прехвърли върху каменната опора, после кръстоса няколко намотки, влагайки в това цялата си тежест, и накрая го върза и затегна. След това се плъзна по дънера и сграбчи края на въжето, заплетено в скрипеца. Обърна се и тръгна обратно под окуражителните викове на мъжете.
Погледна ги, усмихна се — и в този миг стъпалата му се подхлъзнаха. Преди Денис да успее да реагира, видя как момчето полетя надолу и се люшна в широка дъга, стиснало въжето.
Асаяга се стегна, стиснал другия край на въжето, прехвърли го през раменете си и заотстъпва назад; крещеше на Осами да се държи.
Момчето се залюля като махало и полетя в огромна дъга под моста. Въжето се изпъна и едва не повлече Асаяга през ръба. Денис се хвърли върху него да го задържи и също сграбчи въжето.
Чу болезненото изтупване, когато момчето се блъсна в скалата под каменната дъга, а после Осами се люшна под тях.
Още няколко мъже вече бяха сграбчили въжето и помагаха да издърпат Осами. Денис се наведе над ръба и го хвана под мишниците. Протегнаха се още ръце и след миг издърпаха младежа през ръба.
Асаяга клекна, прегърна момчето и го притисна до гърдите си.
Осами изохка, усмихна се и прошепна:
— Справих се.
Денис веднага разбра, че животът му свършва. Лицето му беше станало на кървава каша, черепът му беше пукнат, от ушите му течеше кръв. Как беше успяло да се задържи си остана непонятно за него. Той коленичи, бръкна в походната си торба и извади парче плат да избърше лицето му.
Очите на Осами вече помръкваха. Той вдигна отново очи към Денис и се усмихна.
— Спасих приятел, нали?
— Да, момче, спаси всички ни — каза Денис.
В следващия миг Осами издъхна.
Денис въздъхна тежко. Асаяга притискаше главата на момчето до гърдите си и се мъчеше да се овладее. Стана бавно и със замъглени очи погледна над пропастта.
— Още един доброволец, да пренесе въжето — нареди цуранинът. — После двайсет души бързо да се прехвърлят от другата страна и да помогнат да се издърпа още едно дърво: това трябва да ни стигне за стъпване.
Друг цуранин вече бе хванал въжето, за което се бе държал Осами: върза го около кръста си, стъпи на дънера и тръгна.
Асаяга се обърна, отиде до каменното перило и зарея поглед надалече. Денис се приближи до него.
— Съжалявам.
— Беше ми племенник, син на по-голямата ми сестра. Включи се преди да тръгнем на тая лудост.
Стъписан, Денис замълча. Беше същото момче, което Асаяга настояваше да убие при отстъплението, момчето, което Ричард настоя да спаси и на което беше помагал и проклетият Корвин. Той сложи ръка на рамото на цуранина.
— Не знаех.
— Нямаше причина да ти го казвам. При нас всички сме едно семейство, всички, които служат на нашия дом, тъй че роднинството ни не му даваше предимства. Дори Сугама не можеше да си позволи да се застъпи за момчето, за да ми нанесе удар.
— Сугама?
— Не разбираш ли, нищо ли не виждаш? Нищо ли не научи за нас през цялото това време? Сугама ми беше враг, точно толкова, колкото си и ти. Неговият клан иска да унищожи моя; той беше изпратен тук колкото за да замести загиналия офицер Тондора, толкова и като шпионин.
— Но ти бе готов да го защитиш в дома на Волфгар.
— За да запазя командването. Не можех да ти позволя да го заколиш като прасе, след като вече издъхваше. Щеше да е позор за всички ни.
Денис се обърна и видя, че доброволецът вече се е прехвърлил — връзваше второто въже, за което да се държи следващият, още един цуранин вече тръгваше по дървото.