Щурмът се изсипа по склона като лавина. Засвистяха стрели. Един от братовчедите му се завъртя, стиснал се с две ръце за гърлото; друг рухна в снега с писък.
Всички стояха стъписани, объркани и изумени — толкова внезапна беше атаката.
И тогава Боваи го видя. Очите му никога досега не бяха се спирали на него, но познаваше кръвта му, кръвта на предците му. Беше Хартрафт. Летеше напред, повел атаката, с някакъв дребен воин с блестящ нагръдник до него. Хартрафт връхлиташе — хвърли лъка си и вдигна високо с две ръце тежкия си меч.
Боваи погледна за сетен път брат си, преди да надигне камата.
Мечът изсвистя в дъга. Светлината блесна като мълния… и последва тишина.
— Не!
Денис се обърна още докато довършваше замаха си, завъртя се, видя как се изтърколи главата на Боваи, как падна в снега и тялото залитна. С дивашки крясък замахна отново и го посече на две през кръста. Изхлипа, изтръгна острието и видя как Асаяга го подмина — беше убил един моредел и връхлиташе срещу друг. Зад него се приближаваше друг тъмен елф, навел копието си… и в ума му мигновено изплува Юрген, как се опитваше да спаси Ричард при подобна ситуация — защото Асаяга се опитваше да спаси един от кралските редници, паднал на земята, вдигаше отчаяно меча си да спре връхлитащия срещу него моредел…
Денис затича с все сили.
— Асаяга!
Цуранинът не го чу.
Беше твърде далече, за да го стигне навреме. И както бе стиснал меча си с две ръце, той го вдигна над главата си и го хвърли. Мечът се превъртя във въздуха и удари моредела в мига, в който се навеждаше, за да прониже Асаяга в гърба.
Удари го с такава сила, че моределът отскочи, все едно че някой го дръпна, и, въздухът изригна от дробовете му. След секунда Асаяга срази противника си, завъртя се и видя застаналия срещу него Денис, без оръжие, и моредела между тях — той риташе и се тресеше на калната земя, пронизан от меча.
Мъжете от двете им страни връхлитаха, облещили очи от бойна ярост. Моределите, съвсем изненадани, отстъпваха в паника и тичаха към таласъмите и ренегатите-конници, скрити зад хълма. Малцина успяха да се доберат до върха, повечето падаха пронизани от стрели в гърба, други биваха посичани в бягство. Човеците и таласъмите от другата страна на хълма се изсипваха на билото, привлечени от силния шум в края на двубоя между Тинува и Боваи. След часовете отегчително чакане бяха запалили огньове; неколцина все още спяха, още по-малко бяха онези, сетили се да навлекат броня и да вземат оръжия.
След няколко секунди и те се пръснаха в паника, щом две отделения — кралски и цурански бойци — ги удариха във фланг, пръснаха се и затичаха към лагера си, убедени, че ги нападат стотици.
След няколко минути отрядът на Денис и Асаяга вече имаше пълно преимущество. След още една таласъмите побягнаха в паника.
Много от тях се нахвърлиха срещу своите водачи моредел, които се опитваха да ги спрат и да ги подкарат напред, и скоро мъже, таласъми и моредели вече се колеха в отчаяното си усилие да се измъкнат.
Земята беше осеяна с мъртъвци и издъхващи. Тасему настъпваше с отделение кралски бойци, образували кръг от стрелци около него. Разкъсаният цурански строй се изкачи на билото — цураните посичаха всеки, който им се изпречеше на пътя. Още кралски войници се изсипаха по фланга в стегната редица и запратиха дъжд от стрели в изпадналата в ужас тълпа врагове.
Грегъри бе прегърнал приятеля си и плачеше.
Асаяга пристъпи до Денис и двамата мълчаливо се приближиха до падналия елф.
Тинува ги погледна, усмихна се и прошепна:
— Глупаво. Трябваше да се прехвърлите през моста.
— Не можехме да те оставим тук — каза Асаяга.
— Боваи?
— Аз го убих — отвърна с разтреперан глас Денис.
Тинува въздъхна.
— Погребете го до мен: бяхме братя някога.
Денис кимна.
Тинува въздъхна отново. Очите му примигаха и той погледна отново Денис и Асаяга.
— Съдбата ви направи врагове. Дано сега доблестта я обърне.
Отпусна се в ръцете на Грегъри и тихо заговори нещо. Денис позна речта на еледел, ала не разбра думите. Грегъри ги заповтаря, хлипаше. Накрая гласът на Тинува заглъхна и духът му пое към далечния бряг на Блажения остров. Денис го докосна по челото и прошепна:
— Иди си в мир, приятелю.
Асаяга повтори жеста му и докосна с пръст кръвта му, и я намаза на челото си.
Двамата се спогледаха навъсено и тръгнаха да довършат битката.