— Не. Предложение към един доблестен враг. Моля само да действате като парламентьори, преминали през вражеските линии.
Асаяга се засмя.
— Съгласен.
— Има обаче един проблем, Асаяга.
— И какъв е той?
— Какво ще кажеш на началниците си?
Асаяга погледна към бойците си. Помълча, после отвърна:
— Били сме откъснати, били сме се, оцелели сме. Нищо повече. Ако бъде изтървана и една дума от която и да било страна, скоро всички ще разберат и ще настъпи бъркотия, нали? Моят началник така и няма да го разбере.
Денис се засмя и кимна.
Това, че двамата командири се смееха, а Грегъри сочеше пътя, говореше достатъчно красноречиво какво са решили и мъжете и от двата отряда завъздишаха облекчено. Групите отново се сляха, бойците си стискаха ръцете и се прощаваха.
Усмихнати, Алиса и Роксана се приближиха до Денис и Асаяга.
— Ако бяхте започнали да се биете, щях да ви убия и двамата — заяви Роксана. — Писна ми от битки.
Денис я погледна и отвори уста дай отвърне, но не можа да проговори. Тя пристъпи към него и кимна на Асаяга, че трябва да поговори със сестра й.
Щом Асаяга се отдалечи с Алиса, Роксана попита:
— Имаш ли да ми кажеш нещо, Хартрафт?
Денис се обърна и тръгна и тя тръгна след него. Кръгът от мъже се отвори, за да ги пропусне. След като се поотдалечиха малко, Денис промълви:
— Благодаря ти, че ми спаси живота на моста.
— Спасявахме се един друг по много начини.
Той я погледна и кимна.
— Ще ми кажеш, че все още не си готов, нали? — Роксана въздъхна.
Той кимна вдървено и тя извърна очи.
— Гвенинт все още ме обсебва. Гневът, яростта — всичко това изтля там… — Посочи назад към северните лесове. — Като гледах издъхващия Тинува, като знаех какво жертва… — Замълча и наведе глава. — Видях го с очите си. Брат му беше в ръцете му, а той спря, не можа да нанесе последния удар. Обичта му пощади онзи, който го уби, и все пак той не пожела да е другояче. В този миг всичко в мен угасна. От това, а и как Асаяга беше прегърнал своя племенник, а после стана и се опита да спаси Тинува… Поучих се от всичко това.
— Затова ли не тръгна да гониш Корвин?
Денис не отговори веднага. Едва след като яростта на битката беше изтляла, си беше спомнил, че Корвин е с ордата, която бяха унищожили. Но не бяха намерили тялото му — изглежда, беше между малцината избягали. Някои от хората му бяха искали да продължат гонитбата; дори Асаяга го беше поискал, но той отказа. Децата и жените при моста бяха останали само с четирима мъже да ги пазят, мъжете, които бяха успели да се прехвърлят през реката. Беше обърнал гръб на този лов, без да поглежда назад, и това бе изненадало мнозина.
— Той е отрова сам за себе си. Рано или късно пътищата ни ще се пресекат.
— Но ще го търсиш ли този път?
Денис се усмихна.
— Не всичко може да се промени веднага. Ще го търся, но няма да живея заради това.
Тя се усмихна и стисна китката му. След миг се притисна в него и го целуна.
Денис отвърна на целувката, после леко се отдръпна и я избута назад.
— Вярно е, не съм готов — прошепна Денис. — Може би никога вече няма да съм готов да обичам. А ти не си длъжна да чакаш. Ще ви заведа с хората ви в Ябон, където ще сте в безопасност, и ще те посетя, когато мога.
Тя се усмихна насила, макар че в очите й блеснаха сълзи.
— Знаех си, че точно това ще ми кажеш, Хартрафт.
— Денис. Не можеш ли да ме наричаш Денис?
— Разбира се, Денис. — Роксана се надигна на пръсти и го целуна по бузата. После се отдръпна и ръката й за миг го погали, преди да се обърне. Закрачи бързо към конете, където чакаха другите жени и децата.
Той я гледаше, докато се отдалечаваше от него, гордо изправила гръб, стегната и уверена в себе си, и усети как камъкът, в който се бе превърнало сърцето му, се пропука. Почувства се много самотен, но когато тя се метна на гърба на коня и махна на сестра си, по устните му пробяга усмивка.
Асаяга стоеше край пътя, на стотина крачки от другите. Алиса отпусна ръка на рамото му и той се вцепени. После каза:
— Трябва да се сбогуваме.
— Защо? Аз нямам дом, нямам си близки, освен Роксана и бих могла да тръгна с тебе.
Асаяга поклати глава.
— Невъзможно е. За моя народ ти си варварка. Годна си само за робиня. — Помълча за миг; след което добави: — Предложението за брак ще донесе позор за моя дом в очите им и господарят ми ще заповяда да отнемат живота ми, стига да не ме обеси преди това от срам. Ще се питат защо не съм те задържал като своя наложница.
— Тогава ще ти стана наложница, Асаяга.
Той я погледна, сякаш преценяваше предложението й, после каза:
— Това е невъзможно. Аз започнах да опознавам вашия народ, Алиса, но ти нищо не знаеш за моя. Ние сме корав народ и често оставяме любовта настрана, заради честта и дълга. Дори да делим общо ложе всяка нощ, през деня ще сме разделени, а… — Преглътна с мъка. — А децата ни ще са роби.