Цураните с проклетото им твърдоглавие не се предадоха дори тогава. Императорът им се беше върнал жив и здрав на техния свят със свитата си, но воините, заседнали от тази страна на Разлома, бяха продължили да се сражават. Накрая разумът надделя и силов командир Касуми от клана Шинцаваи бе заповядал да капитулират, след като ядрото на кралската армия пристигна на мястото на примирието.
Денис си спомни как видя Асаяга на полесражението — и как изпита огромно облекчение, като го видя сред пленниците.
Потупа разсеяно гроба на Волфгар, затананика си тихо старата песничка за краля и бавно се изправи. Беше време за вечерния преглед. Утре рано на северния проход щеше да отиде патрул, за да проверят какви ги вършат моредел. Държеше хората му да си легнат рано и да отдъхнат добре. Повечето бяха новобранци, малко прекалено жадни за бой, но пък новобранците винаги си бяха такива.
Като стигна до отворената порта на укреплението, видя строените пред нея войници. Начинът, по който го гледаха, събуди любопитството му: някои се усмихваха, особено старите кучета, ветераните от отряда на Мародерите. Насред парадния терен стоеше нисък набит войник в табарда на граф Ламът.
Беше Асаяга.
Цуранинът вдигна ръка в официален войнишки поздрав, после пристъпи напред и стисна ръката на Денис.
— Асаяга! В името на всички богове, мислех, че ще дойдеш чак утре вечер! — Видя герба над вълчата глава на табарда. — Скуайър ли си вече?
— Да, приятелю. Скуайър на моя господар граф Касуми.
— Моите поздравления.
— Благодаря. Вече знам какво имаше предвид за барон Мойет. Доблестен мъж, но много корав понякога.
— Самодоволен шопар искаш да кажеш — отвърна Денис.
Асаяга се засмя.
— Ти го каза, не аз.
— Е, и кое е имението ти? — попита Денис и поведи госта си към новата цитадела.
Асаяга се поколеба, след което отвърна тихо:
— Валинар.
— Проклет да съм! — Денис отметна глава и се разсмя.
Асаяга поклати глава.
— Титлата трябваше да е твоя. Съжалявам, че ти донесох неприятности.
— Недей. Направихме каквото трябва. Ако не бяхме, сега и двамата щяхме да сме мъртви, а Кралството щеше да разчита на един добър цурански скуайър по-малко.
— И на един добър капитан от северните блата. Ти поне си подчинен на барон Висок замък, не на Мойет.
— Е, да — съгласи се Денис. — А и тук ми харесва. Земята е богата; мястото е великолепно да си вдигне човек нов дом, да живее, дори да има по някое приключение. Тук ще поставя нова традиция на Хартрафт, Асаяга. Вече предпочитам спокойствието. А и в това място, открито от Волфгар, има нещо особено. Допускам, че късче от душата му все още витае тук, защото като че ли съм наследил от него определено презрение към кралските дворове.
Асаяга кимна.
— Това никак не ме изненадва.
Денис го попита с усмивка:
— А Алиса? Чака те вътре, за да те поздрави. Два сина вече, чака трети. — Потупа го сърдечно по рамото. — Ще го изтощиш момичето, приятелю. Е, Волфгар щеше да се гордее.
— Да, щеше — отвърна Асаяга и се усмихна лукаво.
В този момент двете жени се появиха на прага на цитаделата. Алиса забърза напред и само дето не полетя в прегръдката на Асаяга.
— Толкова ми липсваше!
Той се засмя.
— И на мен ми липсваше. Как мина гостуването ти?
— Чудесно. Но още по-хубаво е, че си тук. Колко ще останем?
Асаяга я прегърна през кръста и я целуна.
— Още седмица, а после трябва да се върнем в двора. Жената на Касуми казва, че й липсва любимата й придворна дама, а аз трябва да се върна към задълженията си.
Денис се обърна към сержант Дженкинс.
— Прегледай бойците, смени постовете и ги освободи.
Сержантът отдаде чест и се обърна да изпълни заповедта. Роксана слезе по стъпалата и целуна Асаяга по бузата.
— Радвам се, че те виждам.
— И аз.
От сградата се чу вик, последван от възмутен вой, и двете сестри се спогледаха. Роксана каза:
— Това е моят Юрген. Каква ли беля е направил пак? Кожата ти е одрал, Денис! — И забърза навътре.
Алиса се обърна към мъжа си:
— Ще ида да видя и нашите момчета.
Двамата мъже застанаха на входа на новия дом на Денис и се загледаха към долината, където преди години се бяха сражавали рамо до рамо. Слънцето се спускаше на запад.
— Мястото е великолепно за ново начало — промълви Асаяга.
— Не мога да си представя, че може да съм по-щастлив отвърна Денис. — Роксана е истинско чудо, а синовете ни са… невъзможни. — Засмя се. — Тя е права. Сигурен съм, че баща ми гледа отгоре от Залата на Лимс-Крагма и се смее на отмъщението над своя син. Но да, животът е хубав. Хайде влизай. Ще приготвят банята, ако искаш да се окъпеш.