Погледна отново на северозапад и видя, че Грегъри го гледа питащо. Денис посочи първо себе си, а после — към укреплението, Грегъри кимна и потъна в загърнатия в мъглата лес.
Денис избра бързината за сметка на предпазливостта, излезе отново на пътеката и затича.
Сега задачата беше да разбере накъде са тръгнали другите моредели. Щом бандата им се беше разпръснала, за да избегне евентуално преследване, той щеше да поведе хората си най-напред след групата, тръгнала за форта „Лудия Уейни“, да избие моредел и после отново да заеме Брендановото укрепление. Щеше да изпрати Грегъри с Тинува обратно в базовия лагер на лорд Брукал за подкрепления, докато самият той с отряда възстановява бастиона. Но ако моределите наистина се върнеха да разчистят цуранските мъртъвци, както бе предположил Тинува, трябваше да се разкарат далече от района, преди да са дошли. Едно е да защитаваш възстановен форт, съвсем друго — да се биеш сред пепелища на гол хълм, обкръжен от всички страни.
Стигна до края на гората и се шмугна зад един висок бор. Оттук можеше да види повече подробности. Около северния подстъп имаше само двама убити цурани — повечето трупове бяха при портата и пътя, водещ на югозапад, към безопасната им територия.
Забеляза нещо долу до потока. Сред дърветата се издигаше черна купчина. Беше почти покрита от снега. Трябваше му миг, докато окото му се нагоди, но най-сетне разбра какво е: мъртви моредели, няколко десетки. И картината започна да му се изяснява.
Умни кучи синове. Бяха изнесли мъртъвците си, за да объркат всеки, скрили ги бяха. След час-два сигурно щеше да види друга такава купчина сред дърветата. Ако силата им беше голяма, колкото допускаше Тинува, повечето сигурно бяха тръгнали към Лудия Уейни, но останалите вероятно се спотайваха наоколо, наблюдаваха сигурно от другата страна на сечището.
Адски умно. Тогава му хрумна и за друга явна възможност.
„Ако ние и цураните се биехме тук — разсъди Денис, — най-вероятно и двете страни в момента щяха да пратят за подкрепление. Щяха да стигнат до поляната и да спрат, също като нас“. Дали точно в този момент други очи, цурански очи, не оглеждаха форта и враговете също не се чудеха какво да предприемат? Любопитството обаче най-вероятно щеше да ги тласне да излязат. Щом излезеха на открито, капанът щеше да щракне. Денис разбра с хладна увереност, че моределите, тръгнали по пътя за Лудия Уейни, не са сила, предприемаща нов набег, нито пък бягаха. Бяха наковалнята, изчакваща капанът да щракне, и бягащите от него щяха да се натъкнат на тях. Сигурно се криеха на не повече от няколкостотин разтега оттук, не повече от четвърт миля. И повече от всичко друго беше сигурно, разбра Денис, че в момента го наблюдават съгледвачи моредел. Ако не бяха видели Грегъри и Тинува, можеха да помислят, че е разузнавач, който скоро ще се върне по пътя, по който бе дошъл, за да докладва какво е видял на командира си; щяха да изчакат кралските войници да се появят с цялата си сила и тогава да щракнат капана си. Сега какво?
Заклещваме в чувал онези, които гласят капана от другата страна на сечището, тръгваме след по-малката група в засада зад мен, или се разкарваме веднага оттук?
Юрген винаги му беше казвал: „Бъди предпазлив, когато си имаш работа с тяхната раса“. Старият му приятел щеше да го убеждава веднага да се разкара оттук. Щом моредели бяха помели Брендан и цураните, значи несъмнено бяха достатъчно, за да унищожат до крак малкия отряд на Денис. Ако моределският съгледвач, който със сигурност го наблюдаваше, знаеше, че недалече оттук по пътеката чакат шейсетина премръзнали гладни войници на Кралството, щеше да докладва веднага.
Денис разбра какво трябва да направи.
Измъква се оттук, заобикаля и предупреждава кралските сили, които може би се приближаваха от юг. Знаеше, че ще трябва да стане, да огледа наоколо уж доволен, че не забелязва опасност, и бързо да се върне при чакащия го командир. Нека моредел си помислят, че е самотен съгледвач. Той нямаше да се върне по този път, нито която и да било кралска част, стига да успееше да ги пресрещне. Нека Тъмните братя и цураните се побиеха малко помежду си. Моределите нямаше да се задържат в човешко укрепление, а ако цураните успееха да ги прогонят, херцог Брукал, граф Вандрос Ламътски и барон Мойет можеха да решат как да ги изтласкат оттук и от Уейни през пролетта.
Денис и съгледвачите му си имаха сигнали, предвидени за подобни ситуации. Щеше да смъкне наметалото си и да го тръсне, уж за да го изцеди от водата. Това щеше да извести Тинува и Грегъри, че е под наблюдение и че трябва да се оттеглят незабелязано. Вече се канеше да се изправи и да направи точно това, когато видя противника. При югоизточния край на сечището от дърветата излезе цуранин, лесно различим в яркосинята си броня.