За да бъде предотвратена тази възможност, на Асаяга от дома Кодеко бе заповядано да остане във войната — от водачите на клана. Привидно от партията на Жълтия цвят — все още в съюз с Главнокомандващия, — Асаяга беше логичният избор, който трябваше да бъде оставен на заден фон, за да държи под око Минванаби. Все някой трябваше да поеме — тази роля, тъй като заговорите и коварствата им бяха безкрайни.
Асаяга помнеше отвращението, което бе изпитал, когато до него стигна вестта за загубата на владетеля Сезу от Акома; макар и от клана на Хадама, владетелят Сезу все пак беше почтен човек, заслужил почит и уважение. Смъртта му бе резултат от манипулация на помощник-командира от Минванаби, който беше направил така, че подкрепленията му да „пристигнат със закъснение“ и да не могат да спасят Сезу и неговия син Ланакота. Сега за пастир на техния дом беше останала само Мара, неговата дъщеря, макар че според слуховете, които стигаха до него, тя, изглежда, се справяше добре.
Асаяга не споделяше безпокойството си с други. Това „закъснение“ намирисваше на същия вид машинации като онази измяна спрямо Сезу в първата година на войната и това го тревожеше. Да воюваш срещу войниците на Кралството беше едно и дори да се изправиш срещу Горските демони, наричани от противника Тъмните братя, беше само въпрос на воински умения. Но предателствата на Голямата игра, явно достигащи през разлома от родния свят до тази далечна ледена граница… на този враг бе невъзможно да се противопоставиш пряко. А и дори в родината си Асаяга никога не беше харесвал политиката. В това отношение беше точно като баща си и това бе най-главната причина Кодеко да остане дребен дом в клана Канацаваи.
Погледът му се спря на старшия му щурмови командир Тасему, истинския помощник-командир, ветеран от самото начало на войната. Едноокият боец кимна, разбрал, че трябва да поговорят насаме, и му даде знак да се отдръпнат.
Сугама забеляза разменените между тях жестове и се окашля.
— Трябва да разберем какво е станало тук, командире. Може би двете страни са се унищожили взаимно. Можем да заемем форта и да го държим, ще си спечелим слава. Помислете какво ще се каже, ако това укрепление наистина е изоставено, а ние просто избягаме. Ако пропуснем тази възможност, цялата армия ще научи за позора ни.
„И ти със сигурност ще го разгласиш“, помисли си Асаяга. Впрочем дори само с тази фраза Сугама бе укрепил позицията си. Бележката беше поднесена като приятелски съвет и ако той я пренебрегнеше, щеше да се приеме, че Сугама е бил прав, и това щеше да му донесе още една точка в Играта. Вече бе невъзможно да се оттеглят, без първо да изпрати някого до укреплението и с това да разкрие присъствието си.
Асаяга изруга наум. Обърна се към Тасему и той му отвърна с невъзмутим поглед.
— Вие какво мислите, щурмови командир?
Самият факт, че командирът попита за мнение щурмовия, явно стъписа Сугама. Но към който и клан да принадлежеше, крайно време беше да остави зад гърба си железните цурански порядки, ако щеше да се бори с командир Асаяга. В тази война на един чужд свят човек не можеше да оцелее дълго, ако се придържа към формалности и обичаи.
— Трета сила го е направила — заяви Тасему.
— Кой?
Асаяга вече знаеше отговора. Идеята почти се беше оформила в ума му няколко минути след като се бе промъкнал до края на сечището.
— Горските демони.
— Демони? Митични същества! Невъзможно! — възкликна Сугама.
— Те са смъртни — обясни Асаяга. — Но тукашните отначало са ги наричали „демони“, защото е много трудно да ги доближиш. Носят се между дърветата като мъгла и могат да те нападнат ненадейно. Кралството ги нарича Тъмното братство. Смятаме, че са родствени с така наречените елфи.
— И наистина се бият като демони, когато поискат — добави Тасему. — Много са… трудни.
Хората на Асаяга потръпваха само при споменаването за тях. Бяха странен, неизвестен фактор на този свят. Логиката диктуваше тези същества да се съюзят с Кралството, за да отблъснат чуждия нашественик, както елфите и малките хора, така наречените „джуджета“. Но очевидно не го бяха направили. Често никой не ги виждаше цяла година, а после изведнъж някой патрул изчезваше или някой преден пост биваше унищожен. А щом се разбереше, че Кралството не е намесено в това, единственият възможен извод бе, че е дело на Тъмните братя. Този трети играч притесняваше всеки командир на север, защото действията на „горските демони“ бяха непредсказуеми.