Мъртвите тук бяха убити с особена жестокост. Няколко бяха обезглавени. Той се спря за миг и погледна едно от лицата. Познаваше го бегло — офицер, с когото се бяха срещали няколко пъти в базовия лагер. Беше жестоко осакатен и предсмъртната агония, замръзнала на лицето му ясно говореше, че е бил изтезаван жив.
Асаяга преглътна и продължи напред. Укреплението беше само на стотина крачки, вече беше лесна мишена за стрелите. Портата беше изкъртена, виждаше се вътрешността на двора — и проснати тела. На шкембето на един от мъртвите бяха накацали врани.
Може би все пак фортът бе изоставен?
И все пак…
Забави крачка. Нещо наистина не беше наред. Враните и гарваните. Не кълвяха. Бяха се спрели и гледаха не към него, а навътре, към нещо, все още невидимо за очите му.
Той спря и ръката му посегна към дръжката на меча.
Почти едновременно станаха две неща. Птиците, стреснати от нещо вътре и невидимо за него, изведнъж заграчиха противно, запляскаха с криле и литнаха, натежали след пира си. А отзад се чу предупредителен вик. Тасему.
— Капан! — изрева Асаяга.
В първите няколко мига помисли да затича към форта, но щом птиците се разлетяха, разбра, че ако в димящите развалини има някой, то той едва ли ще е сам — щяха да са готови да бранят портата и да го засипят със стрели.
Обърна се и затича назад към своите. Тасему стоеше на откритото с вдигнати ръце и сочеше назад към пътеката, от която току-що беше излязъл.
— Зад нас са! Горските демони идат!
Асаяга спря по средата между развалините и края на сечището. „Проклети да са! Влязохме им точно както го искаха“. Беше ясно какво ще стане. Сугама вече заповядваше на бойците да превземат форта и да се прикрият там.
„Не! Те искат точно това! Ще блокират портата. Ще ни привлекат на открито и ще ни избият със стрели“.
Трябваше да помисли, и то бързо. Погледна през рамо към опожарения форт. Гарваните и враните пляскаха с криле над него. Убежището изглеждаше мамещо. Твърде мамещо.
Войниците му вече излизаха на открито, тичаха с все сили, със Сугама начело. И в следващия миг един от бойците, току-що измъкнал се от дърветата, падна и от гърлото му, пронизано от стрела, бликна кръв.
Сугама дотича до него и изрева в паника:
— Стотици са!
Въпреки целия хаос Асаяга не можа да скрие усмивката си. Можеха да загинат всички в следващите няколко минути, но беше хубаво да види как Сугама за първи път вкусва суровата реалност на този свят.
Извади меча и го размаха над главата си, в сигнал за щурм. Когато мъжете добягаха на по-малко от десет разтега, той посочи с оръжието към северозападния край на сечището и викна:
— Не към форта! Капан! След мен!
Сугама спря за миг объркано, но една стрела профуча покрай главата му и той се обърна и тръгна след Асаяга.
Командирът затича. Едва беше изминал десетина крачки, когато чу отекналия от горите на юг сигнал на рог. Отвърна му друг, от укреплението!
Портата вече не се виждаше, а западната стена на укреплението или каквото бе останало от нея вече се падаше вдясно, на стотина крачки, Той поведе колоната си право нагоре през сечището, като се мъчеше да я задържи на еднакво разстояние между форта и дърветата. Край ухото му изсвистя стрела и се заби напред в снега отляво. Без да спира да тича, той хвърли поглед към форта. По стената се бяха изправили тъмни фигури с вдигнати лъкове. Горските демони. Никога досега не беше виждал толкова много от тях и толкова отблизо. Преди винаги ги зърваха съвсем бегло, като смътни, кошмарни привидения, мяркащи се между дърветата.
Асаяга беше разузнавал няколко пъти това място през последната година и познаваше добре разположението му. В северозападния край на сечището започваше пътека, която водеше до форта, завзет от неговата част пролетта. Беше на четири левги оттук.
Най-вероятно пътеката щеше да се пази, но можеше да се опита. На изток бе територията на Кралството и непроходима блатиста земя в протежение на няколко левги — смъртоносен капан. Право на север се отиваше към владенията на Горските демони, каменисти пътечки на дивеч през високи проходи, също смъртоносен капан.