— Предполагам, че ако не бях с тебе, хер Винклер щеше да ти уреди някое момиче на повикване за вечерта. Не става ли точно така на тези търговски панаири?
— Разправяли са ми такива неща — той стисна още по-здраво решетките — Аз лично не знам.
Келнерът им представи сметката и Вик я подписа.
— Какво искаш да правим сега? — каза той. — Едно питие на бара?
— Не, повече никакво пиене — каза тя. — Искам да танцувам. — Тя се засмя на смущението, изписано на лицето му. — В хотела има дискотека, в асансьора пишеше.
— Аз не мога да танцувам сегашните танци.
— Всеки може след толкова шампанско — каза тя, леко залитайки.
Оказа се, че в хотела има две дискотеки: едната — предназначена за младежи — гърмеше и присвятваше в приземния етаж, заета в този час само от двете деца, които бяха на басейна, а другата — за по-зрели посетители — беше разположена в близост до бара, приличаше по-скоро на нощен клуб и предлагаше музика с по-спокойно темпо. Вик я огледа с облекчение.
— Тук не е лошо — каза той. — Някои хора даже танцуват по двойки.
— По двойки?
— Заедно, хванати един за друг. Така, както мен са ме учили.
— Хайде тогава — каза тя. Хвана го за ръка и го поведе към дансинга. Звучеше някаква върховно глупава песничка с натраплива мелодия, изпълнявана от певица с тънък, момичешки глас.
Вик я поведе с някаква модифицирана танцова стъпка, държейки я на разстояние една ръка от себе си. Но Робин изпълни няколко джазови туиста, обърна се рязко и се отскубна, така че той се видя принуден да се върти насам-натам самостоятелно, отделен от нея на около метър.
— Върни се — каза той с комичен патос, тътрейки непохватно крака с вдървено тяло и неподвижни ръце. — Това не го мога.
— Можеш го много добре — каза тя. — Просто се отпусни напълно.
— Не мога да се отпусна — каза той. — Такъв съм си по природа.
— Бедния ми Вик! — завъртя се тя около него, но щом се пресегнеше да я хване, тя бягаше настрани.
Най-сетне, след няколко изпълнения, се смили над него. Седнаха и си поръчаха безалкохолни напитки.
— Благодаря, Вик, беше прекрасно — каза тя. — Не бях танцувала от години.
— Нямате ли балове в университета? — каза той. — Майски балове. — Той произнесе бавно фразата, сякаш беше на чужд език.
— Майските балове са в Кембридж. Мисля, че организират танцови вечери в Клуба на преподавателите в Рамидж, но не знам някой да ходи на тях.
Светлините притъмняха. Започна музика с много бавно темпо. Двойките на дансинга се прегърнаха. Странно изражение се появи на лицето на Вик — изражение, което можеше да се опише само като страхопочитание.
— Тази мелодия … — каза той пресипнало.
— Позната ли ти е?
— Това е Дженифър Ръш.
— Харесва ли ти?
Той се изправи:
— Да танцуваме.
— Добре.
Това беше бавна, блудкава балада с абсурдно сантиментален рефрен: „Аз съм твойта жена, ти си моят мъж … силата на любовта“, но вършеше смайващи чудеса с танцовите способности на Вик. Крайниците му се раздвижиха, движенията му следваха ритъма съвършено точно, той я държеше близо до гърдите си, здраво, но нежно, като я притискаше с ханш и бедра при завъртанията в кръг. Той не говореше, а тя, положила брадичка на рамото му, не можеше да вижда лицето му, но го чуваше как тихо си тананика. Тя затвори очи и се отдаде на ленивия ритъм на тази глуповата, секси мелодия. Когато песента свърши, бързо го целуна по устните.
— Защо …? — каза той сепнат от транса си.
— Хайде да си лягаме — каза Робин.
2
По целия път до стаята на Робин те повече не си казват нищо, чак докато влизат вътре. Робин няма какво да каже, а Вик е останал без думи. И докато, хванати ръка за ръка, минават по застланите коридори на хотела, чакат асансьора и се качват на втория етаж, мислите и чувствата им са съвсем различни.
Настроението на Робин е весело. Тя се чувства палава, но не порочна. Вижда себе си не като прелъстителка, а като благодетелка, която подарява на Вик малко щастие. Разбира се, първият път с непознат партньор е съпроводен с особена възбуда. Човек никога не знае какво да очаква. Сърцето й бие много по-силно, отколкото когато си ляга с Чарлз. Но не е напрегната. Владее се. Може би изпитва нещо като триумф от завоеванието си: капитанът на промишлеността в краката на феминистката литературна критичка — прекрасна картина.