— Гадно — съгласи се Пени Блек. — Как така не знаеше?
— Не знаех точно каква е работата му — каза Робин. — Виж, аз не знам имената на всичките тези машини, нито какво правят. Не съм инженер.
— Е, няма да се спирам на това — каза Пени Блек. — Бас ловя, че Уилкокс пак е щял да се отърве от него, веднъж щом ти види гърба. Имам впечатлението, че е упорит чешит.
— Упорит и хитър. Като видя, че се разстроих, започна да извърта и да разправя, че можело да не се наложи да уволнява никого, ако нещата тръгнели добре, каза, че можело да направят нощна смяна — представи си какво значи да работиш нощем на това място, където и през деня не се търпи … но това между другото. И после каза, че щял да осигури друго работно място на Дани Рам някъде в завода.
— За да ти се хареса, а? Сигурно за сметка на някой друг нещастник.
— Именно. Точно това му казах.
Играеш си с живота на хората, сякаш са вещи за купуване, продаване или за изхвърляне, каза тя. Поднасяш ми работата на Дани Рам като хапка, като подкуп, като подарък, както други мъже дават на любовниците си нанизи от перли. Не искам да бъдеш моя любовница, каза той, искам да бъдеш моя жена. За миг тя зяпна от изненада, после отметна глава и се разсмя. Ти не си със всичкия си, каза тя, забрави ли, че вече си женен? Ще се разведа, каза той. Отказвам да слушам повече, каза тя, най-добре се прибирай, имам куп есета за проверка. Семестърът свършва утре. Чуй ме, каза той, бракът ми е мъртъв от години, нямаме нищо помежду си, Марджъри и аз. А какво общо мислиш, че имаме ние, попита тя. Нито една идея, нито един възглед, нито един интерес. Миналата нощ, каза той. О, стига с тази минала нощ, каза тя. Това беше просто ебане, нищо друго. Моля те, не повтаряй тази дума, каза той. Сякаш никога не ти се е случвало досега, каза тя. Наистина никога досега не ми се е случвало, каза той, не и по този начин. О, млъкни, каза тя, върви си, прибирай се, за бога. Тя седна с изправен гръб на стола си, затвори очи и направи няколко дихателни йога упражнения. Чу изпукване на пода, когато той се изправи на крака и усети присъствието му като минаваща сянка на облак. Кога ще те видя пак, каза той. Не знам, каза тя, без да отвори очи. Не виждам причина да се срещаме пак, освен случайно. Тази нелепа програма приключи. Няма повече да ходя в ужасния ти завод, слава богу. Ще се обаждам, каза той, и възползвайки се от затворените й очи, бързо я целуна по устните. Тя скочи на крака на секундата, гневно вперила поглед към него от височината на целия си ръст и изсъска: Остави ме на мира! Добре, каза той, тръгвам си. На вратата се обърна и пак я погледна. Когато си ядосана, приличаш на богиня.
— На богиня? — повтори учудено пени Блек.
— Точно така каза. Кой знае какво му се върти в главата.
Пени Блек премести тежестта на тялото си от единия масивен хълбок към другия. Гърдите й се разтресоха. Ручейчета пот течаха между тях и се скриваха в храсталака между краката й.
— Трябва да ти кажа, Робин, … нека оставим за малко идеологията на мира … искам да кажа, не се случва всеки ден някой да нарече една жена богиня.
— Всичко е само досада, що се отнася до мен, досада и притеснения. Постоянно ми звъни по телефона и всеки ден ми пише.
— Какво разправя?
— Не знам. Затварям телефона веднага и изхвърлям писмата, без да ги чета.
— Горкият Вик!
— Не си хаби съжалението за него, помисли за мен. Не мога да се занимавам с изследванията си.
— Горкият Вик, болен е от любов. Очаквай следващия път да застане навън пред къщата ти и да ти направи серенада.
— Дженифър Ръш и Ранди Кроуфорд от касетофон под прозореца ми. — Те се изкискаха едновременно. — Не, това всъщност никак не е смешно — каза Робин.
— Жена му знае ли?
— Мисля, че не — каза Робин. — Но може би подозира нещо. Дъщеря му идва при мен днес.
— Дъщеря му?
Сандра Уилкокс се появи в катедрата без предварителна уговорка, но по случайност Робин беше целия ден в кабинета си, заета с проверка на изпитни работи. Момичето беше облечено модерно — изцяло в черно — с маска от бял грим, а косата й беше специално фризирана така, че да изглежда като изправена от електрически удар. О, здравей, Сандра, каза Робин, влизай, не си ли на училище днес? Имам час за зъболекар днес следобед, каза Сандра. Нямаше смисъл да се връщам на училище, затова реших да се отбия. Чудесно, каза Робин, какво мога да направя за теб? Не за мен, каза Сандра, за баща ми. Защо, какво му е, каза Робин и настръхна. Искам да кажа, нали баща ми искаше да дойда, каза Сандра. А, разбирам, каза Робин и се засмя облекчено, но за част от секундата тя беше издала нещо, което остана като субтекст на разговора за ползата от влизането в университета. Защо не кандидатстваш за прием през 1988, каза Робин, като си оставиш една година почивка след завършване на училище, за да си помислиш? Може, каза Сандра. Може да почна работа в Туийзърс, аз вече работя там всяка събота. Туийзърс, каза Робин, какво е това? Унисекс фризьорски салон, каза Сандра. Тя огледа кабинета. Чели ли сте всичките тези книги, каза тя. Не всичките, каза Робин, но някои от тях съм препрочитала няколко пъти. За какво, каза Сандра. Ти нямаш намерение да кандидатстваш английска филология, нали, Сандра? Не, каза Сандра. Добре, каза Робин, защото филологията означава много препрочитане. Мисля да следвам психология, ако изобщо следвам, каза Сандра. Интересувам се от начина, по който работи човешкият мозък. Не вярвам психологията да ти помогне в това отношение, каза Робин, тя е въздух под налягане, ако питаш мен. Със сигурност ще научиш повече за това, как работи човешкият мозък, ако четеш романи. Като родителите ми например, каза Сандра. Много ми се иска да разбера защо са такива. Татко се държи странно напоследък. Така ли, каза Робин, в какъв смисъл? Не чува нито дума, като му се говори, каза Сандра, ходи като насън. Онзи ден блъсна колата. О, Боже, надявам се, че не се е наранил, каза Робин. Не, няма му нищо, но това му е първата катастрофа от двадесет и пет години насам, откакто е шофьор. Мама се тревожи за него, забелязах, че пие повече валиум от обикновено. Майка ти редовно ли взема валиум, каза Робин. Дали взема редовно, каза Сандра, хвани я и я тръсни — ще дрънчи от хапчета. А той чете книги, романи, никога не го е правил досега. Какви романи, каза Робин. От моите в училище, „Джейн Еър“ например, имаме го за изпитите при завършване. Онзи ден я търсих навсякъде, щях да закъснея за училище. Най-накрая я намерих под възглавницата на креслото му в хола. За какво му е да чете „Джейн Еър“ на неговите години?