— Не можете да си представите какъв е истинският свят там при нас — каза тя една вечер на родителите си.
— О, много добре знаем — каза баща й. — Затова избрахме да живеем тук. Можех да получа професорско място в Ливърпул още преди години. Тогава отидох на място, разходих се една сутрин по улиците и казах на зам-ректора, много благодаря, предпочитам да си остана доцент цял живот, отколкото да живея тук.
— Предполагам, че няма да съжаляваш, ако напуснеш Рамидж, дъще — каза майка й.
— Напротив, ще съжалявам, и то много — каза Робин. — Особено ако не мога да си намеря друга работа.
— Ако случайно излезе нещо тук — въздъхна майка й, — баща ти може да използва връзките си.
— Изключено — каза професор Пенроуз. — Ще трябва да декларирам, че нямам личен интерес и нищо общо с подобно назначаване. — Професор Пенроуз винаги говореше бавно и някак официално, може би, помисли си Робин, му струваше усилия да прикрива австралийския си произход. — Но боя се, че такъв проблем изобщо няма да възникне. Ние също страдаме от съкращения, както и всички други. Няма изгледи за някакви нови места в Хуманитарния факултет, освен ако писмото от комисията по бюджета на университетите не се окаже много по-благоприятно от очакваното.
— Какво е това писмо? — попита Робин.
— Комисията по бюджета ще обяви, може би през месец май, разпределението на наличните фондове по университети, на базата на техните изследователски успехи и жизнеспособността на катедрите им. Чуват се слухове, че един-два университета ще бъдат закрити.
— Няма да посмеят! — възкликна Робин.
— Това правителство е способно на всичко — каза професор Пенроуз, който беше член на социал-демократичната партия. — Систематически се унищожава най-добрата университетска система в света. Какво остана от духа на доклада на Робинс? Висше образование за всеки, който желае. Казвал ли съм ти някога — каза той, усмихвайки се на дъщеря си при спомена, — че са ме питали дали не сме те нарекли Робин по името на Робинс?
— Много пъти, татко — каза Робин. — Излишно е да казвам, че аз дълбоко съжалявам за съкращенията, но не смяташ ли все пак, като се върнеш назад, че начина, по който осъществиха идеите на Робинс, беше грешка?
Професор Пенроуз положи ножа и вилицата си и погледна Робин над очилата си.
— Какво имаш предвид?
— Ами, трябваше ли да се построят толкова много университети насред паркове в околностите на големи и малки градове?
— Но защо университетите да не са на хубави места, вместо на лоши? — обади се жалостиво г-жа Пенроуз.
— Защото това обезсмъртява идеята на средновековните университети, а именно висшето образование да представлява вариант на пасторална идилия за привилегированите, откъснати от обикновения живот.
— Безсмислица — каза професор Пенроуз. — Новите университети бяха внимателно разположени на такива места, които, по една или друга причина, изостанаха встрани от развитието на висшето образование.
— Щеше да има някакъв смисъл, ако те обслужваха селищата, в които се намират, но не е така. Всяка есен настъпва една абсурдна миграция на заможна младеж от Норуич към Брайтън или от Брайтън към Йорк. Те всички очакват да бъдат настанени в луксозни общежития, като пристигнат.
— Струва ми се, че си възприела много уталитарни идеи за университетите от престоя си в Рамидж — каза професор Пенроуз. — Робин не отговори. Тя съзнаваше, че е възприела като свои някои от аргументите на Вик Уилкокс, но нямаше намерение да споменава за него пред родителите си.
Докато миеха съдовете, г-жа Пенроуз попита Робин не иска ли да покани Чарлз през уикенда.
— Ние не поддържаме връзка в момента — каза Робин.
— Пак ли няма надежда?
— Каква надежда?
— Знаеш каква, мила.
— Никога не е имало надежда, мамо, ако си мислиш, както предполагам, за брак.
— Не мога да ви разбера вас, младите хора — въздъхна нещастно г-жа Пенроуз. — Чарлз е толкова приятен млад човек и имате толкова общи интереси.
— Може би прекалено много — каза Робин.
— Защо говориш така?
— Не знам — каза Робин, която беше говорила малко необмислено. — Малко е скучно, когато сте на едно мнение за всичко.
— Бейсил доведе едно неподходящо момиче тук — каза г-жа Пенроуз. — Надявам се, че няма намерение да се жени за нея.