Ние с теб, Робин, израснахме в период, когато държавата се грижеше за всичко: държавни училища, държавни университети, изкуства, субсидирани от държавата, държавно здравеопазване и социално осигуряване — това бяха прогресивни неща, в които много енергични хора вярваха. Но вече не е така. Левите все още се правят, че държат на тези неща, но не могат да убедят никого, дори самите себе си. Хората на държавни служби са депресирани, деморализирани, уплашени. Погледни с каква лекота само академичните среди приеха съкращенията (някой изрази ли ясно възмущението си от ранните пенсионирания?). Няма смисъл да обвиняваме Тачър, като че ли е някаква вещица, омагьосала нацията. Тя е на гребена на събитията. Когато профсъюзите предлагат на членовете си абониране за здравни услуги с големи отстъпки, това не е нищо друго, освен остарял социалистически стил. Какъв ще бъде новият стил, не знам, но вярвам, че шансът да го дефинирам е по-голям, ако наблюдавам промените от Ситито, вместо от университета. Първото нещо, което ми направи силно впечатление, когато започнах да наблюдавам работата на Деби, беше бликащата енергия на самото място, а второто беше демократичността. Момиче от работнически произход като Деби може да изкарва тридесет хиляди паунда на година — и тя не е изключение. Точно обратното на стереотипното виждане, че борсовият посредник трябва да е някой, завършил престижен колеж. На борсата в днешно време няма значение от каква социална прослойка си, а само добре ли се справяш с работата. Парите са могъщо средство за постигане на равенство и придвижване напред.
Що се отнася до университетите, стигнах до заключението, че те са елитарни там, където трябва да са егалитарни и обратното — егалитарни там, където трябва да са елитарни. Приемаме за студенти само малка част от възрастовата група и им предлагаме интензивно обучение, което изисква големи усилия (елитарен подход), а същевременно претендираме, че всички университети и университетски преподаватели са равни и следователно трябва да получават равни субсидии и заплати, а наред с това толерираме наличието на постоянни длъжности (егалитарен подход). Този модел действаше добре, докато държавата наливаше достатъчно пари в системата, но с намаляването на паричните средства, университетите могат да оцелеят, само като принуждават хората си да се пенсионират по-рано, става дума за многогодишните преподаватели с опит, които са най-ценни. За оставащите перспективите са мрачни: по-големи студентски групи, по-тежко натоварване, нищожни шансове за повишение или намиране на друга работа. Знаеш не по-зле от мен, че освен на случайно освободило се място за завеждащ катедра, по правило новите назначения са винаги на най-долното йерархично стъпало, ако изобщо има такива. Представих си как ще прекарам следващите петнадесет години в Съфолк, а може би и целия си живот, ако остана в академичните среди, и перспективата не ме очарова.
Възможността да променя нещо в живота си дойде, колкото и да е странно, след като изложих тези мои мисли пред един висш служител от банката на Деби на парти, където тя ме заведе. Аз развих идеята за приватизиране на университетите, може би с малко повече фантазия от обикновено, като решение на финансовата им криза и начин да се постигне здравословна конкурентноспособност. Персоналът би могъл да закупи акции от собствения си университет и така всеки да има дял в риска и успеха му. Не бях съвсем сериозен, всъщност бях малко пийнал, но моят събеседник изглеждаше впечатлен. Имаме нужда от хора с такива смели идеи, каза той, за да открием нови възможности за инвестиции. Ето това ме накара да се замисля за смяна на професията. Когато след няколко дни отидох на делова среща със същия служител, той разговаря с мен много насърчително. Каза, че възнамерява да организира нещо като стратегическа група за планиране в банката и ми предложи да стана един от членовете й, щом само придобия първоначален опит в банковите операции. Трябва да призная, въпреки всичко казано дотук за демокрацията, че ми помогна и споменаването на частния колеж, който съм завършил, защото синът му учи там. Също и това, че бях отличник по математика.
Но, ще попиташ, какво стана с идеите, на които се бяхме посветили през последните десет години — литературната критика и така нататък? По принцип не виждам фундаментално разминаване. Считам, че просто заменям една семиотична система за друга, литературната за числовата, играта с високи философски залагания за играта с високи монетарни залагания, но игра и в двата случая, а при играта удоволствието идва най-вече от самата нея, не толкова от печалбата. Всъщност аз нямам намерение да зарязвам литературните си занимания. Не виждам защо идеите на структурализма да не бъдат нещо като мое хоби, както например други хора се занимават с макети на влакчета или се интересуват от тропически риби, при това няма да изпитвам напрежението от преподавателската работа.