1
Новият семестър започна с период от хубаво време. Студентите се забавляваха на двора, младите момичета в ярки летни рокли приличаха на минзухари, изникнали под топлите лъчи. Въздухът ехтеше от смях, музика и закачки под дърветата. Някои преподаватели бяха избрали да проведат занятията си на открито и, седнали на тревата, разговаряха за философия или физика с малки групи от излегнали се студенти, съвсем като в Златния век. Но тази идилия беше привидна. Студентите бяха напрегнати заради наближаващите изпити и бъдещата несигурност при намиране на работа след завършване. Персоналът беше напрегнат заради очакваното писмо от комисията по бюджета и последствията от него за бъдещето им. За Робин обаче това писмо беше последна надежда за отменяне на присъдата. Ако Рамидж или по-точно катедрата по английски език получеше стабилна поддръжка от тази комисия, имаше поне някакъв шанс, както й каза Филип Суолоу, поне малък шанс, когато Рупърт Сътклиф се пенсионира през следващата година (не преждевременно, напротив, натърти Суолоу, той дори беше просрочил), да получат разрешение за попълване на бройката.
Тъй като беше работила над книгата си до последния момент на ваканцията, Робин не беше съвсем подготвена за преподавателската си работа и първата й седмица премина трескаво. Наложи й се да седи вечер до късно, за да си припомни набързо „Панаир на суетата“, „Портретът на Дориан Грей“, „Безплодна земя“ и „1984“ — текстове, които тя необмислено се бе съгласила да предаде наведнъж за една седмица, без да споменаваме лекцията за Вирджиния Улф и „Високите покриви“ на Доръти Ричардсън — за първи път в живота й в семинарите за „Образа на жената в литературата“. Това изтощаващо натоварване с работа обаче й помогна да забрави Чарлз и неговата измяна. Що се отнася до Вик Уилкокс, внезапното й бягство от Рамидж изглежда бе постигнало желания ефект, защото той повече не й досаждаше с писма или по телефона. Робин изведнъж се оказа свободна от вниманието на двамата мъже, които имаха претенции към емоционалния й живот в последно време. Отново бе господарка на себе си. Ако това усещане не разпалваше задоволството, което би трябвало да се очаква, а напротив, я караше да се чувства самотна и пренебрегната в края на седмицата, това несъмнено се дължеше само на преумората й.
Съботата предложи известно разнообразие. Така се случи, че един приятел на Филип Суолоу, професор Морис Зап, пристигна за кратко в Рамидж по пътя си от западното крайбрежие на Съединените щати за някъде другаде по света и Суолоу организира парти по този случай, на което Робин беше поканена. Тя познаваше публикациите му: първоначално специалист по Джейн Остин в традициите на нео-критическата школа за близък прочит, той се беше пренасочил (доста сполучливо, помисли си Робин) към деконструкционализъм през седемдесетте и се радваше на международна слава и в двете направления. Освен това минаваше за нещо като местна знаменитост в Рамидж, след като беше превел успешно университета през студентските вълнения от 69-та — времето, когато заемаше мястото на Филип Суолоу на разменни начала. Двамата мъже бяха разменили не само постовете си, по думите на Рупърт Сътклиф, който успя да прошепне на Робин, че между Зап и Хилари Суолоу имало нещо, докато същевременно Суолоу движел с жената на Зап, Дезире, по-късно станала прочута с романите си „Трудни дни“ и „Мъжете“ — бестселъри, написани в стил, който Робин наричаше „вулгарен феминизъм“. Тя беше любопитна да се запознае с професор Зап.
Робин пристигна малко късно в модернизираната викторианска вила на Суолоу, салонът беше вече пълен, но тя без затруднения разпозна почетния гост, още като погледна през прозореца, докато вървеше по градинската пътека към фронталната врата. Той носеше крепонен костюм в папагалско жълто на сини карета и пушеше пура с размера на малък цепелин. Беше по-скоро набит, отколкото едър, с посивяла рядка коса, почерняло от слънцето набръчкано лице и сиви мустаци, увиснали някак печално в краищата, може би защото в този момент се беше навел към Боб Бъсби.
Филип Суолоу отвори вратата и я въведе в салона.
— Позволи ми да те представя на Морис — каза той. — Той има нужда от спасител.
Робин послушно последва Суолоу през навалицата до рамото на Боб Бъсби, което Суолоу леко побутна, за да го отстрани от Морис Зап.
— Морис — каза той, — това е Робин Пенроуз, момичето, за което ти говорех.
— Момиче ли, Филип? Момиче?! Мъжете ги кастрират за много по-малко провинение в Юфория. Имаш предвид жена. Или дама. Кое предпочитате? — каза той към Робин и стисна ръката й.