— Личност би било най-добре — каза Робин.
— Личност, чудесно. Ще донесеш ли нещо за пиене на тази личност, Филип?
— Да, разбира се — каза Суолоу с объркан поглед. — Червено или бяло?
— Защо не донесеш истинско питие? — каза Зап, който държеше чаша чисто уиски в ръка.
— Да, наистина, ако … — Суолоу изглеждаше още по-смутен.
— Бяло е напълно достатъчно — каза Робин.
— Винаги познавам, че съм в Англия — каза Морис Зап, когато Филип Суолоу се отдалечи, — по това, че на всяко парти първото нещо, което те питат, е „Червено или бяло?“. По-рано мислех, че става дума за някаква парола, сякаш войните на Червената и Бялата роза още продължават или нещо такова.
— За дълго ли сте тук? — попита Робин.
— Утре заминавам за Дубровник. Ходили ли сте някога там?
— Не — каза Робин.
— И аз не съм. Нарушавам правилото си никога да не ходя на конференция в комунистическа страна.
— Това правило не е ли доста тесногръдо? — каза Робин.
— Няма нищо политическо в него, просто съм чувал ужасни неща за източноевропейските хотели. Но ми казаха, че Югославия е полу-западна, така че реших, да става каквото ще, ще рискувам.
— Пътят дотам е дълъг за една конференция.
— Ще има не само една. След Дубровник заминавам за Виена, Женева, Ница и Милано. В Милано съм по лична работа — каза той и приглади мустаците си нагоре с опакото на ръката си. — Ще потърся един стар приятел. Но останалото са конференции. Ходили ли сте на някоя добра конференция напоследък?
— Не, боя се, че изпуснах конференцията на преподавателите по английски език тази година.
— Ако става дума за такава, като онази, която посетих през 79-та, добре сте направили, че сте я избегнали — каза Морис Зап. — Аз имам предвид истински конференции, интернационални.
— Не мога да си позволя да отида на такава — каза Робин. — Нашите фондове за конференции в чужбина са много оскъдни.
— Оскъдица, липса, съкращения — каза Морис Зап, — само за това се говори тук. Първо Филип, после Бъсби, а сега и вие.
— Такова е положението с английските университети понастоящем, Морис — каза Филип Суолоу, подавайки на Робин чаша възтопло „Соаве“. — Времето ми преминава в обикаляне на комитети и спорове как да реагираме на съкращенията. Не съм прочел нито една книга от месеци, да не говорим за написване на такава.
— Затова пък аз намерих време.
— За четене или за написване? — каза Морис Зап.
— За написване — каза Робин. — Е, засега три-четвърти от нея.
— Ах, Робин — каза Филип Суолоу, — ти засрамваш всички ни. Какво ще правим без теб? — Той пак се отдалечи, поклащайки глава.
— Напускате Рамидж, така ли, Робин? — каза Морис Зап.
Тя обясни положението си.
— Както виждате — завърши тя, — тази книга е много важна за мен. Ако по някаква случайност обявят свободно място през следващите дванадесет месеца, ще имам не лош шанс да го заема, с две книги зад гърба си.
— Права сте — каза Морис Зап. — В тази страна е пълно с професори, които са публикували по-малко. — Погледът му се отклони в посока към Филип Суолоу. — На каква тема е книгата ви?
Робин му разказа. Морис Зап живо я поздрави за съдържанието и методологията й. Имената на известни феминистки-критици и теоретици изпращяха в разговора между тях като изстрели от автомат: Елен Шоуолтър, Сандра Гилбърт, Сюзън Губър, Шошана Фелман, Люс Иригарей, Катрин Клеман, Сюзън Сюлейман, Миеке Бал — Морис Зап беше чел всички тях. Той й препоръча една статия в последния брой на „Поетиката днес“, на която тя не беше попадала. Накрая я попита дали е правила постъпки да публикува книгата си в Америка.
— Не, моите издатели сами се погрижиха да разпространят първата ми книга в Щатите — онази за промишления роман. Предполагам, че така ще стане и с втората.
— Кои са те?
— „Леки, Уиндбръш и Бърнстейн“.
Морис Зап се намръщи.
— Те са ужасни. Филип не ви ли е разказвал какво му направиха? Загубиха всичките му броеве. Изпратили ги цяла година по-късно.
— О, Боже — каза Робин.
— Колко бяха продадени в Америка?
— Не знам. Не много.
— Аз съм рецензент за университетското издателство на Юфория — каза Морис Зап. — Изпратете ми ръкописа си, ще го прегледам.
— Това е изключително мило от ваша страна — каза Робин, — но аз вече имам договор с „Леки, Уиндбръш и Бърнстейн“.
— Ако щатът Юфория излезе с предложение за американски права над книгата, в техен интерес ще бъде да се съгласят — каза Морис Зап. — Те могат да им продадат подготвения за печат брой. Разбира се, може и да не го харесам. Но вие ми изглеждате умно момиче.