— Личност.
— Личност, извинете.
— Как да ви предам ръкописа?
— Можете ли да ми го донесете тук утре сутринта преди осем и половина? — каза Морис Зап. — Ще гоня влака за Хитроу в 9:45.
Робин напусна партито рано. Филип Суолоу я пресрещна, докато си проправяше път през пълния салон към фронталната врата.
— О, тръгваш си толкова скоро? — каза той.
— Професор Зап любезно ми предложи да прегледа книгата, над която работя. Тя все още е на дискети, така че трябва да се прибера да ги разпечатам.
— Колко жалко, трябваше да го доведете — каза Филип Суолоу.
— Кого?
— Онзи млад човек, вашия приятел от Съфолк.
— О, Чарлз! Аз вече не се срещам с Чарлз. Той стана банков дилър.
— Така ли? Колко интересно! — Филип Суолоу леко се олюля на краката си, дали от опиянение или от умора, тя не разбра, и се облегна на стената, като се подпря с ръка, препречвайки пътя й. Над рамото му Робин забеляза г-жа Суолоу, която ги наблюдаваше подозрително. — Не е ли знаменателно колко интересни са станали напоследък парите? Знаете ли, че и аз изведнъж започнах да чета бизнес страниците на „Гардиън“, след като тридесет години минавах от изкуствата направо на спорта.
— Не мога да кажа, че мен лично парите толкова ме интересуват — каза Робин, прикляквайки под ръката на Суолоу. — Трябва да вървя, наистина.
— Струва ми се, че това започна, откакто закупих известен брой акции в Бритиш Телеком — каза Суолоу, като се завъртя на пета и я последва до вратата. — Знаете ли, че сега струват два пъти повече?
— Поздравления — каза Робин. — Колко е печалбата ви?
— Двеста паунда — каза Суолоу. — Трябваше да купя повече. Сега се питам дали да не пробвам с Бритиш газ. Смятате ли, че вашият приятел би могъл да ме посъветва?
— Той не ми е приятел — каза Робин. — Но ако желаете, можете да му пишете и да го попитате.
Робин разпечатва книгата си цяла нощ. Тя беше сигурна, че усилията си струват, ако можеха да й осигурят поръчителство от такова престижно издателство като университетското на Юфория Стейт. А и нещо в Морис Зап й вдъхваше доверие. Той беше като съживяващ бриз в заспалата, деморализирана атмосфера на Рамидж, чийто повей й напомни, че все още има на света места, където учените и критиците се занимават с увлечение и жар, където конференциите се множат и за посещението им се отпускат средства, където разговорите на академични партита са за последната книга или статия, предизвикала дискусии, а не за последното орязване на субсидиите за поддръжка на университета. Обзета от нова вяра в книгата и призванието си, тя работеше над компютъра със зачервени очи и чести прозявки.
Дори на най-голямата скорост обаче, за отпечатването на нейните шестдесет хиляди думи трябваше доста време и тя приключи със задачата към осем без петнадесет сутринта. Бързо скочи в колата и подкара през пустите неделни улици да занесе ръкописа си. Утрото беше ярко и слънчево със силен вятър, който ронеше черешовия цвят от дърветата. Едно такси чакаше пред къщата на Суолоу. На входната врата Хилари Суолоу по домашна роба се сбогуваше с Морис Зап, а Филип Суолоу носеше куфара на Морис Зап и тревожно се мотаеше на половината път по пътеката, като някакъв услужлив рогоносец, изпращащ нощния любовник на жена си. Но каквато и страст да бе имало между Зап и г-жа Суолоу, тя се беше изпарила отдавна, предположи Робин, като видя краткото допиране на бузите им. Дори й се стори съвсем невъзможно да си представи тези три застаряващи фигури въвлечени в любовна връзка.
— Хайде, Морис! — извика Суолоу. — Таксито те чака. — После се извъртя и забеляза Робин. — Боже мой, Робин! Какво правиш тук по това време?
Докато тя обясняваше, Морис Зап дойде поклащайки се по пътеката с широко отворен шлифер, дълъг до коленете.
— Здравейте, Робин, как сте? — Той извади пура, приличаща на оръжие с дълга цев, от вътрешния си джоб и я стисна между зъбите си.
— Ето ръкописа.
— Чудесно, веднага щом мога, ще го прочета. — Той запали пурата си, като загърби вятъра.
— Не е довършен, както ви казах. И не е редактиран.
— Нищо, нищо — каза Морис Зап. — Ще ви съобщя какво мисля. Ако ми хареса, ще ви се обадя по телефона, ако не — ще го върна по пощата. Оставихте ли си телефонния номер върху ръкописа?
— Не — каза Робин. — Ще ви го напиша.
— Направете го. Забелязали ли сте, че в съвременния свят добрите новини идват по телефона, а лошите — по пощата?
— Досега не бях — каза Робин и написа телефонния си номер върху пакета.
— Морис, таксито — каза Филип Суолоу.
— Спокойно, Филип, няма да избяга, нали така? — обърна се той към шофьора.