— О, в такъв случай — каза Филип Суолоу, — ти не очакваше г-н Уилкокс тази сутрин?
— Не — каза Робин. — Не съм го очаквала никоя сутрин.
— Добре тогава — каза Суолоу, — през ваканцията, докато те нямаше, доколкото знам, г-н Уилкокс написа предложение до зам-ректора за продължение на схемата „Силует“. Изглежда е доста впечатлен от експеримента, — Суолоу разкри гробищните си зъби в доволна усмивка към Вик, — щом смята, че трябва да бъде продължен с разменени места, така да се каже.
— Да, аз ще бъда силует този път за разнообразие — каза Вик. — Нали щом идеята е да се подобрят връзките между промишлеността и университета, процесът трябва да бъде двустранен. Ние от промишлеността — смирено каза той, — също имаме много да учим.
— Няма да стане — каза Робин.
— Чудесно — каза Суолоу и потри ръце.
— Казах, че НЯМА ДА ГО НАПРАВЯ — извика Робин.
— Защо не? — Филип Суолоу я погледна разтревожено.
— Г-н Уилкокс знае защо — каза Робин.
— Не, не знам — каза Вик.
— Не е добре за студентите, скоро ще имат изпити. А той ще влиза в часовете ми.
— Аз ще бъда като муха на стената — каза Вик. — Няма да преча.
— Не смятам, че студентите ще имат нещо против, Робин — каза Филип Суолоу. — А и ще бъде само един ден седмично.
— Един ден седмично? — каза Робин. — Изненадана съм, че г-н Уилкокс може да прекара цял ден извън завода си. Мислех, че там е незаменим.
— Нещата вървят спокойно в момента — каза Вик. — Имам и много неизползвана отпуска.
— Ако г-н Уилкокс е готов да жертва от отпуската си за програмата, аз наистина смятам, че … — Суолоу умоляващо обърна леко зачервените си очи към Робин. — Заместник ректорът е изключително добре настроен.
Робин си помисли за очакваното писмо от комисията по бюджета и шанса, макар и нищожен, да се открие постоянно място за нея в Рамидж. — Изглежда нямам избор — каза тя.
— Много добре! — каза Филип Суолоу и се усмихна широко с облекчение. — Е, тогава да ви оставя в компетентните ръце на Робин, г-н Уилкокс. Образно казано, разбира се. Ха-ха! — Той стисна ръцете на Вик и изчезна в кабинета на катедрата. Робин поведе Вик Уилкокс по коридора към кабинета си.
— Считам всичко това за непочтен номер — каза тя, като останаха сами.
— Как да разбирам това?
— Не се опитвай да се преструваш, че наистина се интересуваш от нещата в катедрата по английски език.
— Не се преструвам, те наистина ме интересуват. — Той огледа кабинета. — Чела ли си всичките тези книги?
— Когато за пръв път отидох в „Прингълс“, ти изрази безкрайното си презрение към такъв вид работа, като моята.
— Имах предразсъдъци — каза той. — Тази програма цели именно това — превъзмогване на предразсъдъците.
— Мислех, че си измислил всичко това, за да ме видиш — каза Робин. Тя постави чантата си на бюрото и започна да разопакова книги, папки, есета.
— Искам да видя с какво се занимаваш — каза Вик. — Имам желание да уча. Напоследък четох тези книги, дето ги спомена — „Джейн Еър“ и „Брулени хълмове“.
Робин не можа да устои на изкушението:
— И какво мислиш за тях?
— „Джейн Еър“ не е лоша. Малко дългичка. Обаче в „Брулени хълмове“ се оплетох кой кой е.
— Това е направено нарочно — каза Робин.
— Така ли?
— Едни и същи имена с малки изменения се появяват във всяко поколение. Първата Кати е родена Ърншоу; става Линтън по мъж. Втората Кати, дъщеря на първата, е родена Линтън; става Катрин Хийтклиф след първия си брак с Линтън Хийтклиф — сина на Изабела Линтън и Хийтклиф, а по-късно става Катрин Ърншоу след втория си брак с Харетън Ърншоу, така че накрая името й е същото като на майка й — Катрин Ърншоу.
— Трябва да участваш в някое телевизионно състезание — каза Вик.
— „Брулени хълмове“ може да обърка читателя и със смяната на темпоралната гледна точка — каза Робин. — Точно това я прави толкова забележителна книга за времето си.
— Не виждам какъв е смисълът. Повече хора щяха да я харесат, ако е по-лесна.
— Трудността генерира смисъл. Кара читателя да работи по-здраво.
— Но четенето е точно обратното на работата — каза Вик. — Човек чете, като се върне от работа, за да си почине.
— Тук, на това място — каза Робин, — четенето е работа. Четенето е продукция. А това, което произвеждаме, е смисъл.
Някой почука и леко открехна вратата. Главата на Мариън Ръсел се вмъкна в отвора като кукла на ръкавица, ококори се срещу Робин и Вик и се оттегли. Вратата пак се затвори и от другата страна се чу шушукане и тътрене на крака, като шум от мишки.