— Да, разбира се — въздъхна Боб Бъсби.
— Добре — каза Филип Суолоу. — Това означава, че можем да преминем към следващата точка от дневния ред: БДК.
— Какво за бога е пък това? — каза Рупърт Сътклиф.
— Бизнес дела на катедрата. Новата идея на зам-ректора.
— О, не, само това не — изстена Боб Бъсби.
— Той иска всяка катедра да изложи проект за набиране на средства от частния сектор за самоиздръжка. Някакви идеи?
— Какво значи това? Да организираме нещо като бит пазар ли? — каза Рупърт Сътклиф. — Или да пуснем реклами някъде?
— Не, не, Рупърт! Консултантски и изследователски услуги, неща от такова естество — каза Суолоу. — Разбира се, на природоматематическия факултет ще е много по-лесно да излезе с идеи. Научих, че египтолозите планират организиране на екскурзии по Нил. Сега е наш ред да си зададем въпроса — какво имаме в катедрата, което можем да продадем на външния свят?
— Имаме доста хубави студентки — каза Боб Бъсби и се засмя от сърце, но смехът му замря, щом срещна погледа на Робин.
— Не разбирам — каза Робин. — Вече сме претоварени с преподаване, имаме и научна работа. Откъде се очаква да намерим време и сили за търговия отгоре на всичко?
— Теоретично с допълнителните приходи ще бъдем в състояние да назначим още персонал. Университетът ще взема двадесет процента от печалбата, а останалото ще разпределяме, както сами решим.
— А ако сме на загуба? — каза Робин. — Тогава какво ще стане?
Филип Суолоу сви рамене.
— Университетът ще финансира всяка одобрена схема. Разбира се, в такъв случай няма да назначим нови хора.
— А ще сме изразходили ценно време.
— Има риск — каза Филип Суолоу. — Но такъв е духът на времето. Самоиздръжка. Капитализъм. Нали така, г-н Уилкокс?
— Съгласен съм с Робин — за нейна изненада каза Вик. — Не че не вярвам в пазарните принципи. Но вие от университета не сте от пазарния свят. Само ще си играете на капитализъм. Останете, където сте си.
— Как да разбирам това „ще си играем на капитализъм“? — каза Филип Суолоу.
— Ами, вие не можете истински да загубите, защото университетът ще ви подсигури в случай на неуспех. Но не можете и да спечелите истински, защото, доколкото разбирам, няма да има индивидуални поощрения при успех. Да речем, че Робин тук предложи комерсиален проект за катедрата по английски език, примерно, консултации по формулиране на правила за безопасност в промишлените предприятия.
— Това всъщност не е лоша идея — каза Филип Суолоу и си я записа.
— И да речем има страхотен успех. Ще получи ли тя някакъв бонус? Ще й повишат ли заплатата? Ще се издигне ли по-бързо от г-н Сътклиф, да речем, който не е допринесъл с нищо?
— Не — каза Филип Суолоу. — Но — добави той триумфиращо, — в такъв случай ще можем да я задържим на работа!
— Страхотно — каза Вик. — Тя се пребива да изкарва пари, за да плаща собствената си мижава заплата, докато университетът взема процент от печалбата и го разпределя между търтеи като Сътклиф.
— Моля, моля, възмутително! — каза Рупърт Сътклиф.
— За нея ще е по-разумно сама да организира предлагането на консултации — каза Вик.
— Но аз не искам да давам такива консултации — каза Робин. — Искам просто да бъда университетски преподавател.
Телефонът на бюрото на Суолоу иззвъня и той наклони стола си назад, за да стигне слушалката.
— Казах, никакви телефонни обаждания, Пам — каза раздразнено той, но след миг изражението му се смени с очакваща сериозност. — О, да, добре. Свържи ме. — Той слуша като че ли доста дълго време, макар вероятно да бяха минали само две-три минути, без да казва нищо друго, освен: — Да, Разбирам — и — О, Боже! — Докато разговорът продължаваше, той накланяше стола си назад все повече и повече, сякаш някаква магнетична сила го теглеше към събеседника му. Робин и останалите безпомощно гледаха как столът достига ъгъл на невъзвращаемост. И наистина, щом Филип Суолоу се извъртя да постави слушалката, той падна с трясък на земята и удари главата си на кошчето за боклук. Всички скочиха да му помогнат. — Няма нищо, няма нищо — каза той, като разтриваше челото си. — Пристигнало е писмото на комисията по бюджета. За съжаление, новините са лоши. Нашият фонд е съкратен с десет процента. Заместник ректорът смята, че ще трябва да загубим още сто академични длъжности — Суолоу отбягваше да срещне очите на Робин, докато правеше това съобщение.