— Работа? — Робин покри свободното си ухо с ръка, за да намали шума от пишещата машина на Памела. — Да, откриваме пробно място за преподавател по „Жените-писателки и образа на жената в литературата“, от тази есен. Интересува ли те?
— Да, разбира се — каза Робин.
— Чудесно. Тогава можеш ли да ми изпратиш биографията си, колкото може по-бързо? По факса.
— Факти?
— Ф-а-к-с, по факса. Добре, остави. Изпрати я с въздушна поща, препоръчано. Ще трябва да дойдеш тук за няколко дни, да се срещнеш с колегите, да изнесеш една лекция, обичайните неща — става ли? Ще ти платим разноските, естествено.
— Чудесно — каза Робин. — Кога?
— Следващата седмица?
— Още следващата седмица?
— Да, седмицата след тази. Работата е там — ще ти издам тайната, Робин — че има още един кандидат и някои загубеняци от моите колеги го поддържат. Искам да влезеш в играта по най-бързия начин. Сигурен съм, че ще паднат, като чуят акцента ти. В момента нямаме друг британец в катедрата. Това е плюс за тебе, при нас е пълно с англофили, може би защото сме далече от Англия.
— Кой е другият кандидат?
— Не се тревожи за нея. Тя не е сериозен учен. Просто писателка. Остави това на мен. Направи, каквото ти казах, и работата е твоя.
— О … как да ви се отблагодаря?
— Заедно ще решим — каза Морис Зап, но намекът изглеждаше безвреден, просто отговор по навик. — Не искаш ли да знаеш каква е заплатата?
— Да, бих искала — каза Робин. — Каква е?
— Не мога да ти кажа точно. Ти си млада, разбира се. Но бих казал не по-малко от четиридесет хиляди долара годишно.
Робин замълча, за да направи някои бързи аритметични сметки наум.
— Знам, че не е много — каза Морис Зап.
— Струва ми се, че не е зле — каза Робин, която беше пресметнала, че сумата е точно два пъти по-голяма от заплатата й в Рамидж.
— И ще се покачва много бързо. Хора като теб са много търсени в момента.
— Как да разбирам това „хора като мен“?
— Феминистки, които разбират от литературна теория. Теорията тук е страшно модна. Животът ти ще бъде поредица от конференции и лекции. Освен това, Юфория току-що даде заявка да стане седалище на нов Институт за изследвания в района на Западното крайбрежие. Ако стане, тук ще идват всички дебели котараци от Йейл, Джон Хопкинс и Дюк и ще се редят на опашка да прекарат някой семестър с нас.
— Звучи добре — каза Робин.
— Да, ще ти хареса — каза Морис Зап. — Не забравяй биографията и кажи на препоръчителите си да пишат веднага на нашия председател, Мортън Зигфилд. До скоро виждане, чао!
Робин постави обратно слушалката и се засмя с глас.
Памела я изгледа иззад пишещата си машина.
— Майка ви е добре, значи.
— Майка ми ли?
— Тя се обади по-рано, докато бяхте на събранието по дневния ред.
— Не, не беше майка ми — каза Робин. — Чудя се какво ли може да й има.
— Каза да не се тревожите, ще се обади пак следобед.
— Защо тогава помислихте, че е майка ми? — попита Робин, раздразнена от интереса на секретарката към личния й живот. Памела погледна виновно и Робин веднага изпита съжаление. За да поправи впечатлението, тя сподели с нея добрите новини. — Най-после някой да ми предложи работа. В Америка!
— О, колко хубаво!
— Но не казвайте на никого, Памела. Професор Суолоу дали е свободен?
— Дезире Зап! — каза Филип Суолоу, когато му разказа. — Другият кандидат сигурно е Дезире.
— Така ли мислите? — каза Робин.
— Бас ловя. На коледната картичка ми беше написала, че търси академична длъжност, за предпочитане на Западното крайбрежие. Представи си само Дезире в катедрата на Морис! — Той гръмко се разсмя на сцената, която въображението му извика. — Морис ще направи всичко възможно, за да я спре.
— Например ще назначи на работа мен?
— Чувствай се поласкана — каза Филип Суолоу. — Той нямаше да те предложи за кандидат, ако не беше сигурен, че ще спечелиш. Сигурно е бил впечатлен от книгата ти. Разбира се, именно затова искаше да я прочете. Може би идването му в Европа е било с цел търсене на таланти. Предполагам, че Фулвия Моргана му е отказала … — Филип Суолоу се загледа разсеяно през прозореца, сякаш опитвайки се да мине по мисловните лабиринти на Морис Зап, като лекичко потриваше подутината на челото си от удара в кошчето.
— Как мога да се състезавам с Дезире Зап? Тя е световно известна.
— Но, както ти е казал Морис, тя не е сериозен учен — каза Филип Суолоу. — Според мен това е негов личен избор. Академични стандарти. Теоретична взискателност.
— Но в Америка сигурно има достатъчно добри жени-учени.
— Може би не желаят да се състезават с Дезире. Там тя е нещо като идол на феминистките. А може и просто да ги е страх от нея. Тя е способна на мръсни номера. По-добре да си наясно с какво се залавяш, Робин. Американският академичен живот е жесток. Да предположим, че получиш мястото — с това битката тепърва започва. Ще трябва да публикуваш всяка година, за да оправдаеш назначението си. A когато дойде времето да оценят работата ти през пробния период, половината ти колеги ще се опитат да ти забият нож в гърба и няма да говорят с другата половина. Това ли всъщност искаш?