Выбрать главу

А кой е Чарлз? Докато Робин става и се приготвя за деня, мислейки най-вече за промишления роман на деветнадесети век — темата на лекцията й днес предобед, аз ще ви разкажа за Чарлз и други съществени факти от нейната биография.

Робин е родена в Мелбърн, Австралия, и кръстена Роберта Ан Пенроуз преди близо тридесет и три години, но напусна тази страна на петгодишна възраст и заедно с родителите си дойде в Англия. Баща й, по онова време млад университетски преподавател по история, спечели стипендия от Оксфорд за извършване на научна работа след докторантурата си по европейска дипломация на деветнадесети век. Вместо да се върне в Австралия след това, той получи място в един университет на южния бряг на Англия, където остана и сега вече заема длъжност завеждащ катедра. Робин има само смътни спомени от родината си и никаква възможност да ги опресни, поне досега, тъй като обичайният отговор на професор Пенроуз при всяко предложение да посети със семейството си Австралия, е свиване на рамене.

Детството на Робин беше безгрижно; тя растеше в комфортна, небиеща на очи къща с изглед към морето. Учеше в отлично държавно училище с хуманитарен профил (което после стана частно за възмущение на Робин), беше председател на момичетата и главен капитан на игрите и завърши с пълно отличие. Макар и съветвана от училището да кандидатства в Оксфорд, тя избра университета в Съсекс, както правеха и други умни млади хора през 70-те, защото новите университети имаха славата на вълнуващи и новаторски места за следване. Под чадъра на студент по английска литература, Робин четеше Фройд и Маркс, Кафка и Киркегор — нещо, което със сигурност нямаше да може да прави в Оксфорд. Тя също така се зае със задачата да изгуби девствеността си и я изпълни без затруднения, но и без особено удоволствие, още през първия семестър. През втория хаотично и безразсъдно сменяше партньори, а през третия срещна Чарлз.

(Робин изритва юргана и става от леглото, застава изправена в дългата си бяла памучна нощница от „Лора Ашли“, почесва се отзад през плата и се прозява. Отива до прозореца, като стъпва върху пръснатите по лъснатия дървен под килимчета така, сякаш прескача от камък на камък, дръпва завесите и поглежда навън. По небето бавно се плъзгат сиви облаци, долу се вижда редица от тесни задни градинки — някои подредени и добре оформени с басейнчета и ярко боядисани люлки и пързалки, други — разхвърляни и занемарени, наблъскани с развалени домашни уреди и изхвърлени мебели. Това е улица от плътно наредени една до друга къщи на издигналата се през деветнадесети век средна класа, където горди с домовете си собственици са опрели рамене в не толкова чистички и заможни работнически къщи. Внезапен порив на вятър разклаща прозоречната рамка и течението кара Робин да потрепери. Къщата няма двойно остъкляване, а Робин не си е поставила допълнителна дограма с цел да съхрани архитектурната й автентичност. Обгърнала с ръце раменете си, тя прескача по пода от килимче на килимче, като шотландска танцьорка, после пресича антрето и влиза в банята, която има малко прозорче и е по-топла.)

Университетското градче в Съсекс с безвкусно съчетаните си сгради в модернистичен паладийски стил, подредени в елегантна перспектива в подножието на Саут Даунс на няколко мили извън Брайтън, предизвикваше възхищението на архитектите, но имаше дезориентиращ ефект върху младите хора, които идваха тук да учат. След като изкачеше с мъка нанагорнището от гара Фалмър, човек получаваше впечатлението, че се намира в някакъв свят на Кафка — сякаш попаднал в безкрайно дълбока сцена, където триизмерните обекти се оказват плоски и боядисани, а реалността се отдръпва, щом само я наближиш. Откъснати от нормални социални контакти със света на възрастните, освободени от задръжки и морални оценки, студентите се отдаваха на необуздан живот, позволяваха си честа смяна на сексуални партньори и експериментираха с дрога, или пък изпадаха в меланхолично униние. Поколението на Робин, постъпило в университетите в началото на 70-те, непосредствено след героичния период на студентските вълнения, беше потиснато от чувство за закъснялост. Не бяха останали никакви значими права за извоюване, нито табута за премахване. Студентските демонстрации развиха неприятен привкус на безпричинно насилие. Същото стана и със студентските увеселения. В този климат умните и чувствителни личности с инстинкт за самосъхранение се оглеждаха наоколо за партньор и заживяваха по двойки. Така, живеейки „в грях“, както техните родители биха казали, те издигаха знамето на младежкия си бунт, като същевременно се наслаждаваха на сигурност и взаимна подкрепа като в старомоден брак. Съсекс — сърдитият дългокос ветеран от шестдесетте, облечен в дънки, все повече заприличваше на жилищен квартал за новобрачни. Беше пълен с двойки, хванати ръка за ръка с пазарски чанти, които с еднаква вероятност можеха да съдържат пране и зеленчуци или книги и революционни памфлети. Една от тези двойки се състоеше от Робин и Чарлз. Тя се беше огледала наоколо и бе избрала него. Той беше умен, изявен като личност и вероятно, мислеше си тя, верен (оказа се, че не греши). Вярно наистина, че беше завършил частно училище, но успяваше да прикрие този дефект много добре.