— Нямам други вложения, освен тази къща, а и тя е ипотекирана — каза той. — Ще се наложи да затегнем коланите, докато си намеря нова работа. Боя се, че ще трябва да се откажем от почивката.
— О, не! — изхленчи Сандра.
— Не бъди егоистка, Сандра — сгълча я Марджъри. — Какво е една почивка?
— Тогава ще отида сама, с Клиф — каза Сандра. — Ще работя в „Туизърс“ цяло лято и ще спестя.
— Чудесно — каза Вик, — при условие, че дадеш част от изкараното на семейството.
Сандра подсмъркна.
— Ами университета? Сега сигурно няма да ме караш да кандидатства.
— Напротив, искам да кандидатстваш. Мислех, че не те интересува.
— Промених мнението си. Но ако ще ми правиш на въпрос за пари през цялото време …
— Пари ще се намерят за това, не се тревожи. А и ти ще кандидатстваш тук, на място … — той се обърна към по-големия си син: — Реймънд, мисля, че е време да даваш на майка си част от помощите, които вземаш.
— Аз излизам на квартира — каза Реймънд. — Предложиха ми работа.
Когато шумните възгласи, последвали това изявление, стихнаха, Реймънд обясни, че от студиото, където съставът им записвал демо-касетата, му предложили работа като асистент-продуцент.
— Те мразят нашата музика, но аз страхотно ги впечатлих с познанията си по електроника — каза той — Сидни, собственикът, ме покани на чашка след това и ми предложи работа. Не е голямо студио, Сидни едва-що започва, но има перспективи. Десетки състави се навъртат и търсят къде да запишат, без да им одерат кожата от гърба, като в Лондон.
— Хей, татко, а защо ти самият не започнеш някакъв бизнес? — каза Гери.
— Да, нали имаше идея нещо със спектрометъра? — каза Реймънд.
Вик подозрително изгледа синовете си, но те не се заяждаха.
— Това е една възможност — каза той. — Ако Том Ригби бъде съкратен, той може да инвестира една сума в партньорско предприятие. Но пак ще ни трябва голям банков заем, и все пак това е една възможност.
— Сидни е получил заем — каза Реймънд.
— Проблемът е, че нямам на какво да се опра. Къщата е ипотекирана до дупка. Всяка банка ще сметне, че е рисковано. Има да се извърши доста изследователска работа, преди да изготвим прототипа, а и след това.
— А-а, рисковано е да се занимаваш сам — каза г-н Уилкокс. — По-добре си потърси друга работа като тази, дето я имаше. „Рамкол“ сигурно ще те вземат пак, или „Вангард“.
— Те вече си имат управителни директори, татко.
— Не е речено да бъдеш управителен директор, синко. Недей да се възгордяваш.
— Нещо като работа на склад ли си представяш, дядо? — каза Гери.
— Не бъди нахален, Гери — каза Вик. Всеки случай, не съм сигурен, че искам отново да работя за някоя компания. Писна ми да бъхтя за компании и конгломерати, дето имат толкова човещина, колкото вагон с чугун.
— Ако започнеш самостоятелен бизнес, Вик — каза Марджъри, — мога да ти стана секретарка. Така ще пестим.
— А аз ще правя сметките на моето „Атари“ — каза Гери. — Ще стане семеен бизнес, като пакистанския магазин на ъгъла.
— Няма да ви е лесно — каза г-н Уилкокс. — Ония дяволи пакистанците здравата работят.
— Нямам нищо против да започна отново работа — каза Марджъри. — Скучно ми е у дома, децата вече са големи. И ако бъде наш собствен бизнес …
Вик я погледна силно изненадан. Очите й блестяха. А на бузите й цъфтяха трапчинките.
Когато Робин влезе у дома си тази вечер, телефонът звънеше като че ли от часове. Беше майка й.
— Случило ли се е нещо? — каза Робин.
— Не, напротив, имам хубави новини. Пристигна препоръчано писмо за теб от фирма в Мелбърн. Подписах се и ти го препратих днес следобед.
— За какво ли може да е?
— Вуйчо ти Уолтър почина наскоро — каза г-жа Пенроуз. — Научихме малко след като ти си замина за Рамидж. Мислех да ти кажа, но забравих. С него не поддържахме никакви връзки от години насам. Никой не знаеше нищо за него. Той беше станал доста саможив, след като продаде фермата за овце и купи някаква мина …
— Мамо, какво общо има всичко това с мен? — прекъсна я Робин.
— Ами, мисля, че може да ти е завещал нещо.
— Защо? Той не ми беше истински вуйчо, нали?
— Беше женен за сестрата на баща ти — Етел. Тя почина много млада, ужили я пчела. Алергична била, а не знаела. Нямаха деца. Вуйчо ти се беше привързал към теб, откакто го накара да пусне всичките си пари в кутията за деца-инвалиди. Ти беше тригодишна тогава.