— Много съжалявам, Вик. Сигурно се чувстваш ужасно.
Той свива рамене.
— Откъдето дошло, там и отишло. Като си помислиш, има си и добрата страна. Нещастието сближава семейството.
— Марджъри не е ли много разстроена?
— Марджъри се държа страхотно — казва Вик. — Всъщност — той приглажда кичура си коса и неспокойно поглежда настрани, — ние май се сдобрихме. Мислех, че ще трябва да ти го кажа.
— Радвам се — казва нежно Робин. — Наистина се радвам да го чуя.
— Просто исках нещата да се оправят — казва той и я поглежда напрегнато — Боя се, че се държах глупаво.
— Не се тревожи за това.
— Живеех като насън. Сега се разбудих. Трябва да съм бил откачил, да си въобразявам, че ще искаш да живееш с джудже като мен, и то инженер на средна възраст.
Робин се засмива.
— Ти си изключителна личност, Робин — тържествено казва той. — Един ден ще срещнеш човек, който да заслужава да се омъжиш за него.
— Не се нуждая от мъж, за да се чувствам цялостна личност — казва тя и продължава да се усмихва.
— Това е така, защото още не си го срещнала.
— По същество, тази сутрин ми беше предложено — казва тя закачливо.
Очите му се разширяват.
— От кого?
— От Чарлз.
— Ще приемеш ли?
— Не — казва тя. — А ти какво ще правиш сега? Предполагам, ще си търсиш друга работа?
— Не, омръзна ми тази надпревара.
— Искаш да кажеш, че не искаш да работиш?
— Не мога да си позволя да не работя. Без работа съм загубен.
— Би могъл да се запишеш в университета. — Тя се усмихва — нито е съвсем сериозна, нито — съвсем весела.
— Мисля да започна самостоятелен бизнес. Помниш ли, като ти споменах за онази идея със спектрометъра? Снощи говорих с Том Ригби, той е готов.
— Това е чудесна идея! Направо идеална възможност.
— Обаче ми е необходима първоначална инвестиция.
— Аз имам много пари — казва Робин. — Мога да инвестирам в твоя спектрометър. Ще бъда, как му се викаше, пасивен партньор.
Той се засмива.
— Става дума за шестцифрена сума.
— Имам я — казва Робин и му разказва за наследството. — Приеми — казва тя.. — Използвай парите. На мене не ми трябват. Нито ще стоя без работа. Мисля да замина за Америка.
— Не мога да ги взема всичките — казва той. — Няма да е честно.
— Вземи сто хиляди — казва тя. — Ще стигнат ли?
— И ще останат даже.
— Тогава значи се разбрахме.
— Може да загубиш, да знаеш.
— Вярвам ти, Вик. Виждала съм те как работиш. Нали ти бях силует. — Тя пак се смее.
— От друга страна, може да станеш и милионерка. Как ти се струва?
— Рискувам — казва тя.
Той я поглежда, стаил дъх, после издиша.
— Какво да кажа?
— „Благодаря“ няма да е лошо.
— Благодаря ти тогава. Ще говоря с Том Ригби и ще отида при адвоката си да състави документа.
— Добре — казва Робин. — Не се ли полага да си стиснем ръцете в този момент?
— Трябва да преспиш една нощ, за да обмислиш решението си — казва той.
— Не искам да го обмислям — казва тя, хваща ръката му и я стисва. На вратата се чука и Мариън Ръсел се появява на прага, облечена в прекалено голяма тениска с надпис отпред: „СВЪРЖИ СЕ“, щампован с едри букви.
— О, извинете — казва тя. — Ще дойда по-късно.
— Няма нищо, аз си тръгвам — казва Вик. Той рязко пъха книгите в ръцете на Робин. — Връщам тези книги. Благодаря за заема.
— О, добре, но успя ли да ги прочетеш?
— Не съм довършил „Даниъл Деронда“, но и едва ли някога ще го довърша — казва той. — Ако може да задържа Тенисън, ако ти е излишен, като сувенир.
— Разбира се — казва Робин. Тя сяда на бюрото си и написва на първа страница с едри, слети букви: „На Вик с любов от силуета му“ и му подава книгата.
Той поглежда посвещението.
— С любов? — казва той. — Ти ли го казваш? — Той се усмихва тъжно, затваря томчето, кимва за довиждане и излиза от стаята покрай навъртащата се отвън Мариън.
Мариън придърпва един стол близо до бюрото на Робин и сяда на ръба му, наклонена напред и с тревожен поглед.
— Вярно ли е, че заминавате за Америка? — казва тя.
Робин оставя писалката си.
— Боже Господи! Никой не пази тайна! Откъде научи?
Марион се извинява, но не се смущава.
— В коридора. Едни студенти излизаха от занятие с г-н Сътклиф … Чух ги да говорят за това. А пък аз исках да се запиша за „Жените в литературата“ при вас следващата година.
— Не мога да обсъждам плановете си с теб, Мариън. Това е личен въпрос. Аз самата не знам какво ще правя следващата година. Просто изчакайте малко и ще видите.