(С надигната над ханша й нощница, Робин сяда на тоалетната чиния и пишка, преповтаряйки си наум сюжета на „Мери Бартън“ (1848 г.) от Мисис Гаскел. Ставайки от тоалетната, тя съблича нощницата, като я издърпва над главата си, и стъпва във ваната, без да пуска водата от казанчето, защото това би се отразило на температурата на водата, идваща от душа по гъвкав маркуч, с който сега се облива. Докато се мие, тя опипва внимателно гърдите си за евентуални бучки. После излиза от ваната и се протяга за хавлиена кърпа в една от онези неизящни, интимни пози, любими на импресионистите и осъждани от феминистките, занимаващи се с история на изкуството, от които Робин се възхищава. Тя е висока, с женствени форми, слаба в талията, с малки кръгли гърди, заоблена около ханша и бедрата.
През втората си година, Робин и Чарлз се преместиха от университетското градче в малък апартамент в Брайтън, като пътуваха за лекции с местния влак. Робин вземаше активно участие в студентския обществен живот. Тя се кандидатира и зае поста вицепрезидент на Студентския съюз. Организира вечерна телефонна консултация за студенти, отчаяни от оценките или от любовния си живот. Често се изказваше в Обществото за дебати в полза на прогресивни каузи, като например абортите, правата на животните, държавното образование и ядреното разоръжаване. Чарлз водеше по-спокоен и затворен живот. Той поддържаше реда в апартамента, докато Робин беше заета с обществено полезни дела и винаги я чакаше с чаша топло какао или купичка супа, когато се върнеше в къщи уморена, но неизменно възторжена. В края на първия семестър от третата година, Робин се оттегли от всичките си задължения с цел да се подготви за държавните изпити. Двамата с Чарлз работиха усилено и без всякакво съперничество, макар че се готвеха по един и същ материал. На държавните изпити Робин получи пълен отличен — успехът й, както неофициално я информираха, беше най-високият постиган някога от студент във факултета по европейски науки през кратката му история, а Чарлз — много добър. Чарлз не беше завистлив. Беше свикнал да живее в сянката на постигнатото от Робин. Във всеки случай, успехът му беше достатъчно висок, за да му даде възможност, както и на Робин, да получи стипендия за докторантура. Решението да се занимават с научни изследвания и да преследват академична кариера беше съвсем естествено и за двамата; и наистина, те никога не бяха обмисляли друга алтернатива.
Бяха свикнали да живеят в Брайтън и не виждаха причини да напускат града, но един от преподавателите им ги дръпна настрана и им каза: „Вижте, тук няма добра библиотека за научни изследвания и никога няма да има. Идете в Оксфорд или Кембридж“. Той беше прозрял истината: след нефтената криза от 1973 вече нямаше достатъчно пари за поддържане на всички университети, създадени и разширени с ентусиазъм през шестдесетте, на предишното ниво. Малко хора разбраха това навреме.
(Робин, с домашен халат, наметнат върху бельото й и с чехли на краката, слиза по тясното тъмно стълбище към долния етаж и влиза в тясната и изключително разхвърляна кухня. Пали газовата печка и си прави закуска от мюсли, пълнозърнести печени филийки и кафе без кофеин. Мисли си за структурата на „Сибил, или двете нации“ (1845) от Дизраели, докато глухият шум от падането на вестник „Гардиън“ върху постелката я отпраща в лек спринт към външната врата.)