И така, Робин и Чарлз заминаха за Кембридж, за да работят върху докторатите си. Това беше вълнуващо време за готвещите докторантура в английските катедри. Нови идеи, внесени от Париж от по-разкрепостени млади преподаватели, проблясваха във въздуха като осветени прашинки в тъмна зала: структурализъм и постструктурализъм, семиотика и деконструкция, нови изменения и присадки към психоанализата и марксизма, лингвистиката и литературната критика. По-консервативните преподаватели гледаха с тревога на тези идеи и техните поддръжници, виждайки в тях заплаха за традиционните ценности и методи на литературната теория. Битката се пренесе в семинарни зали, на събрания и по страниците на научни списания. Това беше революция. Гражданска война. Робин се хвърли енергично в битката — на страната на радикалите, разбира се. Шестдесетте години сякаш се бяха върнали в нов, интелектуално по-строг стил. Тя се абонира за списанията „POETIQUE“ и „TEL QUEL“, така че първа на „Тръмпингтън Роуд“ научаваше последните мисли на Ролан Барт и Юлия Кръстева. Насилваше мозъка си с усуканите изречения на Жак Лакан и Жак Дерида, докато очите й се зачервяха и главата я заболеше. Седеше в аудиториите и кимаше с настървено одобрение към „младотурците“ от факултета, които разрушаваха идеята за автора, идеята за егото, идеята за установяване на единствен, нетърпящ други тълкувания смисъл на литературния текст. Всичко това естествено отнемаше доста време и забавяше завършването на нейната докторска дисертация върху промишления роман на деветнадесети век, която трябваше непрекъснато да се ревизира, за да бъде в крак с новите теории.
Чарлз не се отдаваше чак толкова на новата вълна. Той, естествено, я подкрепяше — иначе двамата с Робин едва ли щяха да продължат съжителството си — но в един по-резервиран дух. Избра за тема на докторантурата си „идеята за сюблимното в поетиката на романтизма“ — нещо, което звучеше напълно сериозно на традиционалистите и обезкуражаващо сухо на „младотурците“, но по която и двете страни не знаеха много, така че Чарлз не беше въвлечен в боевете на фронтовата линия при своето собствено изследване. Успя да защити навреме дисертацията, получи докторат и беше доволен да бъде назначен на преподавателско място в катедрата по сравнителна литература на университета в Съфолк — „последното разкрито работно място по романтизъм през това столетие“, както обичаше да го описва той, с напълно разбираема хипербола.
(Робин преглежда заглавието на първа страница в „Гардиън“: ЛОУСЪН ВЪВЛЕЧЕН В ГОРЕЩИ ДЕБАТИ ЗА УЕСТЛЪНД, но не се задържа на текста по-долу. Стига й да знае, че нещата не вървят добре за г-жа Тачър и консервативната партия; подробностите по аферата Уестлънд не ангажират вниманието й. Отгръща направо на „Страница за жената“, където намира серия от карикатури на Поуси Симъндс, находчиво осмиващи либералите от средната класа на средна възраст, статия за несправедливостта на Закона за (защита на) неродените деца и репортаж за борбата на португалските жени за освобождение. Тези материали тя чете с някакъв чист, почти екстатичен интерес, с какъвто някога, като дете, поглъщаше приказките на Енид Блайтън. Една колона, озаглавена „Бюлетин“, я осведомява, че Мерилин Френч ще дискутира новата си книга „Отвъд властта — жените, мъжете и моралът“ на градско събрание, което ще се проведе по-късно през седмицата в Лондон, и на Робин й минава през ума, не за първи път, че за съжаление живее твърде далече от столицата, където винаги се случват толкова вълнуващи събития. Тази мисъл й припомни защо живее в Рамидж. Тя слага използваните на закуска съдове в мивката, вече затрупана с остатъци от снощната вечеря, и се качва забързано горе.)
Успехът на Чарлз при заемането на работно място причини първия пристъп на завист у Робин, първия спазъм на раздразнение, който по-късно щеше да развали връзката им. Тя беше свикнала да бъде доминиращият партньор, любимката на преподавателите, VICTRIX LUDORUM2. Стипендията й се бе стопила, а тя все още не беше завършила докторската си дисертация. Тогава тя насочи погледа си към по-висши цели от университета в Съфолк — нов, стъклобетонен университет, известен с вандализма на студентите си. Нейният научен ръководител и приятелите й във факултета подхранваха надеждите й за евентуално място в Кембридж, стига да има още малко търпение да почака. Тя чака две години, препитавайки се с хонорари от индивидуална работа със студенти и с помощта на малка финансова помощ от баща си. Най-накрая завърши дисертацията си и получи докторска степен. След това успешно кандидатства за работа в един не много известен дамски колеж с цел извършване на научно изследване след докторантура. Това място беше само за три години, но представляваше обещаваща стъпка към истинско назначение. Сключи договор за превръщането на докторската си дисертация върху промишления роман в книга и се зае енергично за тази задача. Личният й живот не се промени много. Чарлз продължи да живее с нея в Кембридж, като пътуваше с кола до Ипсуич за лекциите си, където оставаше да нощува една-две нощи в седмицата.