После, през 1981, сякаш адът нахлу в катедрата по английски език в Кембридж. Обществен диспут за отказано място на млад университетски преподавател поради връзки с прогресивната партия отвори стари рани и нанесе нови върху тялото на тази от край време лесно ранима общност. Стари приятелства се прекъснаха, нови омрази се създадоха. Размениха се обиди и съдебни искове за клевети. Робин се поболя от възбуда и напрежение. В продължение на няколко седмици дрязгите бяха отразявани в националната и дори международна преса, при което престижни вестници разнасяха пикантни истории за главните действащи лица и предлагаха на дилетантите от средната класа объркани обяснения за разликата между структурализма и постструктурализма. На Робин й се струваше, че критическата теория най-после се е придвижила към полагащото й се място, в центъра на сцената, в театъра на историята, и сметна, че е готова да изиграе своята роля в драмата. Тя се записа да говори на всеобщия дебат за състоянието на факултета, който се проведе в Университетския сенат; в „CAMBRIDGE UNIVERSITY REPORTER“ от 18 февруари 1981 можете да намерите страстния апел на Робин за радикална промяна на програмата, заемащ колона и половина дребен шрифт, притисната между изказванията на двама от най-прочутите професори.
(Робин опъва чаршафа на леглото си, изтърсва и застила юргана. Сяда на тоалетката и енергично разресва с четка косата си — къдрава грива в меден цвят, къдриците й са естествени, жилави и навити като стоманена жица на макара. Някой би казал, че косата й е най-красивото нещо в нея, но самата Робин тайно копнее за нещо по-кротко и податливо, за коса, която може да се подстригва и фризира според модата — изтеглена назад в строг кок като на Симон дьо Бовоар или пусната свободно по раменете като по старите картини от предрафаеловия период. С тези къдри почти нищо не може да се направи, освен от време на време да се орежат брутално късо в знак на протест, че представят неадекватно характера й. Лицето й е достатъчно хубаво и с къса коса, макар че някои перфекционисти биха могли да кажат, че сиво-зелените й очи са разположени твърде близо, а пък носът и брадичката са със сантиметър по-дълги, отколкото самата Робин би желала. Сега тя втрива хидратант в кожата на лицето си като защитно средство срещу студения ветровит въздух навън, намазва устните си с мехлем за блясък във форма на червило и нанася зелени сенки за очи на клепачите си, премисляйки смяната на гледната точка в „Трудни времена“ на Чарлз Дикенс (1854). Като привършва с несложните си козметични занимания, тя обува прозрачни зелени чорапогащи и се облича с широка кафява пола от туид и дебел пуловер от едра отпусната плетка в приглушени нюанси на оранжево, зелено и кафяво. По правило Робин харесва широки тъмни дрехи от естествени материи, които не правят от тялото й обект на сексуални желания. Освен това кройката им прикрива малките й гърди и възшироките й бедра, като същевременно подчертава високия й ръст — по такъв начин и идеологията, и суетата са еднакво задоволени. Тя разглежда образа си в продълговатото огледало край прозореца и решава, че ефектът е малко прекалено меланхоличен. Преравя кутийката си с бижута, където брошки, колиета и обеци са нахвърляни заедно с емайлирани значки в подкрепа на разнообразни радикални каузи — „В подкрепа на миньорите“, „Кампания за работни места“, „Легализирайте дрогата“, „За правото на жената да избира“, и избира сребърна брошка, на която инициалите и знака на „Кампания за ядрено разоръжаване“ са изкусно преплетени със символа ин-ян. Закачва я на гърдите си. От дъното на гардероба изважда чифт модни ботушки от тъмно-кафява телешка кожа и сяда на ръба на леглото да ги обуе.)
Когато обаче вълнението в Кембридж утихна, победата се оказа на страната на реакцията. Университетската комисия, натоварена с разследване на случая с младия преподавател, установи, че не е имало административно нарушение. Преподавателят напусна, защото беше намерил по-добре платена и по-престижна работа някъде другаде, а приятелите и поддръжниците му или млъкнаха, или се отдръпнаха, или на свой ред също напуснаха и отидоха на работа в Америка. Един от групата на последните, порядъчно подпийнал на прощалното парти, посъветва Робин да се измъкне от Кембридж. „С това място е свършено“ — каза той, като имаше предвид, че Кембридж няма да е толкова интересно място след неговото заминаване. „Пък и никога няма да получиш постоянно място тук, Робин. Ти вече си белязана“.