Робин реши да не подлага мрачното предсказание на по-нататъшни проверки. Започнатото от нея изследване беше към края си и тя не можеше да понесе перспективата да стои още една година на нещатна длъжност за индивидуална работа със студенти, издържана от родителите си. Тя започна да търси преподавателско място извън Кембридж.
Но нямаше работа. Докато Робин бе погълната от въпросите на съвременната литературна теория и нейния отглас върху катедрата по английски език в Кембридж, консервативното правителство на г-жа Тачър, избрано през 1979 с обещанието да намали държавните разходи, се бе заело да унищожи националната система за висше образование. Навсякъде в университетите цареше безпорядък поради сериозните намаления на бюджетите им. Поставени пред изискването да намалят академичния си персонал с двадесет процента, те реагираха с принуждаване на колкото е възможно повече хора да се пенсионират преждевременно и замразяване на всички свободни места. Робин беше доволна да намери работа за половин година в един от лондонските колежи като заместник на преподавателка в отпуск по майчинство. Последва ужасен период от близо година, когато тя остана без работа и всяка седмица напразно търсеше по страниците на „TIMES HIGHER EDUCATION SUPPLEMENT“ място за лектор по английска литература на деветнадесети век.
Доскоро недопустимата мисъл за работа извън стените на университета започна да се промъква в главата й със страх, ужас и стъписване. Разбира се, тя знаеше — на теория — че и извън университетите съществува живот, но за него тя нищо не знаеше, както и Чарлз, и родителите й. Брат й Бейсил, по-малък от нея, който беше последна година в Оксфорд по съвременна литература, говореше за отиване в столицата след дипломирането си и участие в борсови операции, но Робин смяташе, че това са празни приказки, просто опит да разсее притесненията си от предстоящите сериозни изпити или може би едипов комплекс от академичните занимания на баща му. Когато се опитваше да си представи, че работи в офис или банка, мозъкът й изведнъж се изпразваше подобно на киноекран, когато прожекционният апарат откаже или лентата се скъса. Разбира се, винаги имаше учителски места, но това означаваше тепърва да придобива квалификация на държавен учител или пък да постъпи на работа в частния сектор, към който тя имаше идеологически резерви. Във всеки случай, преподаването на английска литература в училище само щеше ежедневно да й напомня за далеч по-голямото удовлетворение от преподаването в университет.
Робин бе започнала да се отчайва, когато изведнъж, през 1984, излезе мястото в Рамидж. Професор Филип Суолоу, ръководител на катедрата по английска литература към университета в Рамидж, беше избран за декан на хуманитарния факултет за период от три години; и тъй като задълженията по новата му длъжност, добавени към предишните му отговорности, драстично намаляваха възможностите му да преподава на студенти, той беше упълномощен да назначи временен лектор срещу минимално заплащане, наричан по традиция „облекчение на декана“. В следствие на това бе обявено лекторско място по английска литература с тригодишен срок, Робин подаде документи, яви се на интервю редом с четирима други не по-малко отчаяни високо квалифицирани кандидата и — беше назначена.
Слава! Тържество! Безкрайно облекчение. Чарлз я посрещна на гарата при връщането й от Рамидж с бутилка шампанско в ръка. Трите години, простиращи се напред, изглеждаха дълъг период, струваше си да купи малка къща в Рамидж (бащата на Робин й даде назаем парите за първата вноска), вместо да се плаща наем. Освен това, Робин вярваше, че по един или друг начин тя ще се задържи там, когато временното й назначение изтече. Беше уверена, че ще успее да се отличи през трите години в Рамиджския факултет. Знаеше, че е добра и не след дълго установи, че наистина е по-добра от повечето си колеги — по-ентусиазирана, по-енергична, по-продуктивна. Когато пристигна, вече бе публикувала няколко статии и рецензии в академични списания, а скоро след това излезе и нейната основно ревизирана дисертация в издание на „Леки, Уиндръш и Бърнстейн“. Озаглавена „Индустриалната муза — повествователни техники и противоречия в промишления роман“ (заглавието й беше наложено от издателите, но подзаглавието беше нейно собствено), тя получи възторжени, ако и не много на брой рецензии, и издателите й възложиха следваща книга с работно заглавие „Ангелите на домашното огнище и нещастните жени — жената като символ и стока във Викторианската литература“. Робин беше популярна и добросъвестна като преподавател, нейните лекции за жените-писателки и образа на жената в литературата препълваха залите. Тя изпълняваше старателно и своя дял от административни задължения. Не, не можеше да я оставят да напусне в края на трите години.