Чарлз нае квартира в Ипсуич, но продължи да държи книгите и повечето от принадлежностите си в апартамента в Кембридж. Естествено, сега се виждаха по-рядко, но Робин осъзна, че това не я караше да недоволства толкова много, колкото би трябвало. Тя започна да си мисли дали връзката им не беше започнала бавно, много бавно да умира от естествена смърт и дали няма да е по-разумно да й сложи край по-бързо. Изложи това свое мнение пред Чарлз спокойно и рационално и той спокойно и рационално го прие, като каза, че макар да е напълно доволен от нещата такива, каквито са, разбира нейните съмнения и може би една пробна раздяла би ги разрешила по някакъв начин.
(Робин шофира червеното си рено на зиг-заг през югозападните предградия на Рамидж, на моменти в посока на потока коли, друг път насрещу му, макар че часът-пик е почти отминал. В 9:20 ч. сутринта Робин стига до широките улици със засадени от двете им страни дървета, които обграждат университета. Тя свива за по-напряко по „Авондейл Роуд“ и минава край самостоятелната къща с пет спални на Вик Уилкокс, без да я поглежда, защото изобщо не познава Вик, а къщата външно не се отличава от другите домове на издигнати хора в този район: червена тухла и бяла боя, прозорци в стила на деветнадесети век, асфалтирана алея и двоен гараж, сигнална система срещу крадци, изложена на видно място отпред.)
И така, Чарлз премести книгите и другите си принадлежности в Ипсуич, което Робин намери доста неудобно, защото имаше навика да използва неговите книги, а понякога и пуловерите му. Те си останаха добри приятели, разбира се, и често се търсеха по телефона. Понякога се срещаха за обяд или вечеря, или ходеха на театър в Лондон, на неутрална територия, и двамата очакваха с нетърпение тези моменти на почти забранено удоволствие. И двамата имаха възможности да създадат нови връзки, но някак си не им беше до това. Бяха заети хора, затрупани с работа — Робин с нейните часове за индивидуална работа със студенти и със завършване на докторантурата си, Чарлз — с изискванията на новата си работа, а самата мисъл да се приспособяват към други партньори, да изучават интересите им и да обслужват нуждите им, ги изморяваше предварително. Имаше толкова много книги и периодика за четене, толкова много заплетени мисли да се премислят.
И сексът съществуваше, разбира се, но нито единият, нито другият се интересуваха изключително от него, най-пълно му се наслаждаваха, когато го дискутираха; те двамата, ако трябва да си кажем истината, не се интересуваха толкова от правенето на секс, или поне не от честото му правене. Сякаш бяха изгорили набързо желанията си през студентските години. Това, което остана, беше секс в главите, по думите на Д. Х. Лоурънс. Той беше вложил негативен смисъл в тази фраза, разбира се, но за Робин и Чарлз Д. Х. Лоурънс беше странна, дори абсурдна фигура, и неговите разгорещени полемики не ги безпокояха особено. Къде другаде да прави секс едно човешко същество, ако не в главата си? Любовната игра беше игра на означаващи символи, едно безкрайно отлагане и изместване на предвкусвано удоволствие, която временно се прекъсваше от бруталното съвкупление на означените тела. Като любовник Чарлз не беше настоятелен. Спокоен, с бавни движения на дебнеща котка, той подхождаше към секса така, сякаш е вид научно изследване; отдаваше специално внимание на техниките за предварителна игра и така изкусно я удължаваше, че понякога Робин задрямваше по средата на занятието, но като се събудеше сепнато-виновна, го намираше все още прилежно наведен над тялото й с пръсти, шарещи по него като че ли ровичка куп с номерирани папки.