По време на пробната им раздяла Робин се ангажира с членство в кембриджската Група на жените, които се срещаха редовно и неформално, за да дискутират образа на жената в литературата и феминистката литературна теория. Дълбокото убеждение на членуващите в тази група беше, че жените трябва да се освободят от еротичния патронаж на мъжете. Тоест да докажат, че това, което всеки роман, филм или телевизионна реклама внушават, а именно че жената е незавършена без мъжа, е невярно. Жените биха могли да обичат други жени, а и самите себе си. Няколко от членуващите бяха лесбийки или се правеха на такива. Робин беше съвсем сигурна, че тя самата не е; но й допадаше топлата, приятелска атмосфера на групата с прегръдки и целувки при среща и раздяла. А ако тялото й случайно закопнееше за по-силни усещания, беше в състояние да си ги достави и сама, без срам или вина, теоретически оправдана от радикалните френски феминистки, като Елен Сиксу и Люс Иригарей, които бяха красноречиви в творбите си по въпросите на женската автоеротика.
Робин установи два хетеросексуални контакта по това време, и двата случайни и еднократни след пийване в компания, и двата незадоволителни. Тя не допусна никого да живее при нея и доколкото знаеше, Чарлз също живееше сам. Така че възникна въпросът: какъв бе смисълът от раздялата им? Тя им струваше скъпо заради телефонните разговори и билетите за влак до Лондон. Чарлз върна книгите и пуловерите си в Кембридж и животът продължи както преди. Робин все още отдаваше доста от времето и емоционалната си енергия на Групата, но Чарлз нямаше нищо против; в края на краищата, той също се смяташе за феминист.
Но след две години общ живот Робин беше назначена в Рамидж и те трябваше да се разделят отново. И за двамата бе невъзможно да пътуват редовно между Рамидж и Ипсуич. И с влак, и с автобус, това беше един от най-досадните и неудобни маршрути на Британските острови. За Робин това дойде като изпратена от провидението възможност да скъса с Чарлз — този път окончателно. Колкото и да го харесваше, колкото и да й беше приятна компанията му, връзката им й се струваше вече изчерпана. В нея нямаше нищо ново за откриване, така само си пречеха да направят нови открития другаде. Сгрешиха, че се бяха събрали пак, това беше показател за тяхната незрелост и робуване на спомените от Кембридж. Но разбира се (тя бе напълно сигурна в това свое прозрение), че не желанието, а Кембридж ги беше събрал отново. Те бяха така завладени от това място, от клюките, слуховете и интригите му, че искаха да прекарат всеки възможен миг там, сравнявайки записки, обменяйки мнения: кой излизаше на сцената, кой си отиваше, какво казал X за рецензията на Y по повод книгата на A за B. Наистина, тя вече се бе наситила, беше се уморила от суетната красота на архитектурните сгради и от цялата тамошна параноя, и бе доволна да замени тази парникова атмосфера за истинския, макар и задимен въздух на Рамидж. Скъсването с Кембридж означаваше и безвъзвратно скъсване с Чарлз. Тя го уведоми за това си заключение и той го прие с обичайното спокойствие. По-късно тя се питаше дали той не беше сметнал, че тя няма да удържи на взетото решение.
Рамидж беше нова страница в живота й, празен лист. Някъде в дъното на съзнанието й се появи мисълта, че може би там ще срещне друг мъж. Но такава личност не се появи. Всички мъже в университета бяха или женени, или обратни, или научни работници, а Робин нямаше време да търси по-далече. Беше преуморена от подготовка на лекции, обхващащи съвсем нов материал, преглеждане на есета, работа над „Домашните ангели и нещастните жени“ и усилия да се представи в най-добра светлина пред колегите от факултета. Тя беше удовлетворена и щастлива, но понякога — малко самотна. В такива случаи вдигаше телефона и дълго говореше с Чарлз. Един ден малко прибързано го покани за уикенда. Тя си мислеше за чисто платоническо посещение — в къщата имаше стая за гости; но в крайна сметка, може би неизбежно, се оказаха заедно в леглото. И беше хубаво някой друг да милва тялото ти и да освобождава пружините на напрежението, скрити в него вместо сама да си вършиш работата. Тя беше забравила колко е хубаво това след дългия интервал от време. Изглежда бяха незаменими един за друг или — или ако това беше твърде силно казано — поне задоволяваха нуждите си.