— Здравейте — казва тя към всички, докато бърка за ключа в джоба на палтото си. — Кой е пръв?
— Аз — казва едно хубавко, тъмнокосо момиче, облечено с мъжка риза огромен размер, виснала като престилка на художник над джинсите и пуловера й. То влиза след Робин в кабинета. Той има същия вид като този на Филип Суолоу, но е по-малък — наистина прекалено малък, особено с многото мебели в него: бюро, книжни рафтове, шкафове за документи и дузина накамарени един връз друг столове. Стените са покрити с постери, илюстриращи различни радикални каузи — ядреното разоръжаване, освобождението на жените, запазването на китовете — и голяма репродукция от картината на Данте Гейбриъл Росети „Дамата от Шалот“, която може да изглежда не на място, ако не сте чували как Робин обяснява нейната иконична значимост като матрица на мъжките стереотипи за жената.
Момичето, чието име е Мариън Ръсел, пристъпва направо към въпроса:
— Нуждая се от удължаване на срока ми за есето.
Робин въздъхва.
— Мисля, че би могла да го получиш.
Мариън вечно закъснява с предаването на работите си, макар и не без причина.
— Работех на две места през ваканцията, нали разбирате. В пощата и вечер в бара.
Мариън не се класира за стипендия, защото родителите й са заможни, но те не поддържат контакт нито помежду си, нито с нея, затова тя трябва да се издържа в университета с почасова работа на различни места.
— Знаеш, че имаме право да даваме удължаване само по медицински показания.
— Ами аз имах сериозна настинка по Коледа.
— Но сигурно нямаш медицинско.
— Не.
Робин въздъхва отново.
— Колко време ти трябва?
— Десет дни.
— Давам ти една седмица. — Робин отваря едно чекмедже в бюрото си и изважда необходимата бележка.
— Благодаря. Нещата ще се оправят този семестър. Намерих си по-добра работа.
— Така ли?
— Да, по-малко часове и по-добре платена.
— Каква е тя?
— Ами … нещо като … позиране, като модел.
Робин спира да пише и поглежда строго към Мариън.
— Надявам се, че знаеш какво вършиш.
Мариън се изкикотва:
— О, нищо такова.
— Като какво например?
— Знаете какво. Порно. Мръсно.
— Е, слава богу. За какво ще позираш тогава?
Мариън навежда очи и леко се изчервява.
— Ами, за нещо като бельо.
Робин живо си представя как момичето пред нея, сега облечено прилично и удобно, стои опаковано в латекс и найлон — пълния фетишистки ансамбъл от сутиен, бикини, колан с жартиери и дамски чорапи, с които производителите на дамско бельо обичат да представят женското тяло, или как минава по подиума на някакво модно ревю пред ухилени мъже и намръщени жени от универсални магазини. Вълна от съчувствие и възмущение се сблъсква с внезапно съжаление към собствената й беда, а обществото й изглежда за момент като огромна конспиративна мрежа за експлоатиране и потискане на младите жени. Тя усеща задушаване в гърдите си и неприятно разпъване по хода на млечните канали. Става и притиска смаяната Мариън в обятията си.
— Давам ти две седмици — казва тя накрая, сяда и издухва носа си.
— О, благодаря, Робин. Това е супер!
Робин е доста по-неотстъпчива пред следващия молител — младеж, счупил глезена си при падане от мотора си на Нова година, но дори и най-незаслужаващите получават отсрочка от няколко дни, защото Робин се опитва да се постави на мястото на студентите в противоборство срещу системата, която ги оценява, въпреки че тя самата е част от тази система. Най-сетне всичко приключва и Робин е свободна да се приготви за лекцията си в единадесет. Тя отваря чантата, изтегля папката, съдържаща записките й и се залавя за работа.
3
Университетският часовник бие единадесет и ударите му се смесват с удари на други часовници, близо и далеч. В целия Рамидж и из околностите му хората са на работа — ако не са безработни.
Робин Пенроуз върви към аудитория А по коридори и стълбища, пълни със студенти, които се местят от една зала в друга. Те се разделят пред нея като вълни пред носа на голям кораб. Тя се усмихва на тези, които познава. Някои се събират след нея и я следват към аудиторията и така тя изглежда като водач на малка процесия, нещо като женски вариант на Вълшебния свирач. Под едната си мишница носи папката със записките си за лекцията, под другата — няколко книги, от които ще чете цитати за илюстрация. Никой от младите мъже не й предлага да носи този товар. Подобна галантност не е на мода. Робин от своя страна би отказала по идеологически съображения, а и останалите студенти биха го изтълкували като превзетост.